Само Пеевски ли е проблемът? А другите вестници?

Вчерашният в. “Труд” охотно отрази темата на семинара на фондация “Фридрих Науман” – “Корупцията в печатните медии в България”. Само че, като го чете човек, ще остане с впечатление, че проблемът на българския печат е Делян Пеевски и Корпоративна банка, която е свързана с неговите вестници. И закон за печата трябвало да изясни кой е реален собственик на неговите вестници, че той не фигурирал официално в някои.

Бре, това ли е проблема на печата? Журналистите и сега знаят кой на кой вестник е господар. А какво може да се каже за онези вестници, които уж имат официален, открит и уважаван издател? Например “Труд” и “24 часа”, които са собственост на немската вестникарска групировка ВАЦ? Както самите издатели са заявили, те не се бъркат в редакционната работа. Има двама главни редактори, които управляват двете издания. И как ги управляват?

Двата вестника за тия години създадоха една медийна олигархия, с медийния император Тошо Тошев начело, която групира няколко вестника в Съюз на издателите в България. Тази олигархия се срасна с политическия и икономически елит и докара България до положение да се нареди в групата на държавите с частична свобода на печата, на 76-о място. Вестниците малко ги вълнуват продажбите (тиражите на “24 часа” и “Труд” от около по 300 000 преди години, сега са съответно по 60 хил. и 80 хил., от които се продават 70%, а в някои дни и по-малко. Налице е вестникарска катастрофа. Но това е грижа на немските издатели, че са свели вестниците си само до пенсионерска и по-маргинална аудитория.

Проблем на държавата е свободата на печата. “Труд” и “24 часа” са вестници на олигархията. Там можеш да прочетеш затрогващ очерк за Христо Ковачки, какво добро дете бил и помагал на бабите в родния си град, и съседите много го обичали (“24 часа”). Или за светската личност, съдения за контрабанда Пилето. Или за нестандартния бизнесмен, който също помагал като ученик, като един истински тимуровец – Вальо Топлото (пак там). И т. н. – примерите са много. Или почтителни интервюта и статии за Васил Божков в “Труд”. Мазно обслужване на силните на деня, на различни компании. Премълчаване на скандали (пак там). Впрочем единственият журналист в печатни медии, обвинен публично и скандално в корупция, е “Мадам В” - Валерия Велева – топ-журналстка в “Труд” и фаворитка на главния си редактор.

И на фона на тия вестници проблемът бил Пеевски. Да, той е проблем, както вече сме писали в e-vestnik (виж тук). Той е и конкурентен проблем за досегашното статукво. Но т. нар. немски издания, (наречени от “Шпигел” “булевардните издания на ВАЦ” в България) се правят на чисти като сълзица.

Впрочем “24 часа” премълча въпроса с Пеевски. Защо ли? Дали не е заради услужливостта на главната му редакторка, която е готова да услужи на всеки в политиката и бизнеса? Поради което я гласят да оглави държавните електронни медии, в каквито не е работила през живота си? Очаква се още по-голяма свобода на печата в България…

[...] » прочети още

Прочети цялата новина

Свързани новини: