Айн Ранд или Голямата сестра ви гледа

07/04/10 21:30
(http://e-vestnik.bg/)

Айн Ранд или Голямата сестра ви гледа

Уитакър Чеймбърс

Пощенска марка, посветена на Айн Ранд през 1999 г.

Преди няколко години, госпожица Айн Ранд написа “Изворът”. Въпреки лошите рецензии се говори, че книгата е продала повече от четиристотин хиляди екземпляра. По този начин тя се е превърнала в чудо на онзи тип търговия с книги, за която издателите си мечтаят, след данъците. Така че “Атлас изправи рамене” започва с първо издание от сто хиляди екземпляра. Изглежда, че той бавно се изкачва по стълбицата на бестселърите.

Новото около тази книга, струва ми се, е че всяка средно разумна глава просто не би могла да я вземе на сериозно, и че въпреки това очевидно мнозина го правят. Някой беше я нарекъл „мъчително ужасна“. Самият аз я намирам забележително глупава. При всички случаи книгата е самомнителна, а историята й – нелепа. Тя разказва за финалните фази от един финален конфликт (място на действието: най вече Съединените щати, преди някакво неопределено време), развиващ се между изтормозените редици на свободното предприемачество и „плячкаджиите“. Тези последните са привърженици на унищожителни данъци, държавна собственост, профсъюзи и пр. Бедата тук е, че авторката, макар и да навлиза в областта на фантастиката, въпреки това би искала всичко това да бъде четено като политическа реалност. „Това“, казва тя в края на краищата, „е как вървят нещата. Това са реалните проблеми, реалните противници. Само собствената слепота ви пречи да го видите – и за щастие аз ще ви спася от нея.“

Тъй като немалко от нас не обичат много от нещата, които госпожица Ранд не обича, със същата сила, с която го прави и тя, мнозина са склонни да приемат казаното от нея. То става още по-убедително, в някои части на книгата, защото авторката си служи единствено с най-черното черно и най-бялото бяло. В тази проза всичко и всички са или съвсем добри, или съвсем лоши, без онези преходни цветове, които в живота усложняват реалността и объркват окото, опитващо се да провери нейната правдивост. Този вид опростяващ мотив придава своеобразен чар на най-примитивната история, която всички познаваме като „Борба между Децата на светлината и Децата на мрака.“ Облечена в модерни одежди, това е една класова борба. И двете страни, участващи в нея, са карикатури.

Децата на светлината са преди всичко оперативни карикатури. Доколкото всеки от тях понякога прилича на нещо познато от света на бизнеса, те ни напомнят за някакви милионери-скъперници, разказите за чиито ужасяващо груби и отракани ексцентричности понякога предоставят по-интересните моменти във фирмените съвещателни зали. От друга страна, Децата на светлината са гении. Един от тях е наречен (единствената усмивка тук ще бъде вашата собствена): Франсиско Доминго Карлос Андрес Себастиан Д’антонио. Този вдъхновяващ младеж е най-големият магнат на медодобивната промишленост в света. Друг, не по-малко вдъхновяващ герой, носи името Рагнар Данешолд. Той се превръща в пират от двадесетия век. Всички главни герои на госпожица Ранд са също смайващо красиви. Такава е и героинята й (освен това, по един доста привлекателен начин тя е и водещ мениджър на една трансконтинентална железопътна компания).

Толкова много неудържима енергия би трябвало да служи на някакви евгенически цели. Защото в тази история, както и у Марк Твен, „всички рицари се женят за принцесите“ – макар и без помощта на свещеници. Въпреки това, от импровизираните и удивително ентусиастки съвкупления на героинята с трима от героите – както може би внезапно ще забележите – не се появяват никакви деца. Тази възможност никога не бива изпробвана. И действително, напрегнато-стерилният свят на “Атлас изправи рамене” едва ли е място за деца. Човек неволно придобива усещането, че в живота децата вероятно дразнят авторката и я карат да се чувства неудобно. Как би могло да бъде другояче, ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/04/10 21:30 http://e-vestnik.bg/9461/ayn-rand-ili-golyamata-sestra-vi-gleda/