Стамболов в огледалния свят

Една от метафорите на лявото и дясното в политиката е образът на човека с ножа пред огледалото. Той стои с нож в дясната ръка, а от огледалото го гледа отражението му с нож в лявата ръка. През тази седмица с болезнена натрапчивост ме мъчи подозрението, че и аз съм попаднал в огледалния свят. Че нещата са безвъзвратно обърнати и факелът на реформите не е в дясната ръка на премиера, а в лявата.

Ако една политика предпочита да се съобразява със синдикатите, а не с работодателите, то тя лява ли е или дясна? В нашия случай може би не е нито едното, нито другото, а е политика на плахото оцеляване, което се огъва пред всеки, който го заплаши с протести. И понеже по-скоро синдикатите ще се вдигнат на стачка, отколкото работодателите, политиците на плахото оцеляване ще ги слушат тях и техните настоявания ще изпълняват. Синдикатите стачкуват лесно, а работодателите са стачкували само веднъж и то в измисления утопичен свят на онзи роман от Айн Ранд.

Конкретният повод за тази моя огледалност са скандалите около увеличаването на осигурителната вноска. Два ли, три ли или един и половина процента да е – това не е важно. Сбъркана е философията. Не разбирам логиката на правителството. Защо то си мисли, че ако поиска от хората повече пари, те ще му ги дадат, особено ако няма откъде да ги вземат?  Това е все едно жена ми да ме попита: „Мъжо, какво ще ядем догодина? С какво ще се обличаме?”, а аз да й отговоря: „Жено, знаеш, че имаме едно таванче, което даваме под наем на студенти. Тази година го даваме за 100 лева и парите не стигат. Затова съм решил догодина да го дадем за 1500 лева. Така и за храна ще има, и за дрехи”. „Как не сме се сетили досега!” – ще се плесне по челото жена ми. Остава само студентите да има откъде да ми плащат, но това си е техен проблем – моята работа е да залагам приходи в бюджета!

Вместо до ефективна събираемост, повишаването на осигурителната вноска най-вероятно ще доведе до намаляване на приходите на работниците, до съкращаване на работни места и до преминаване на нови хора в сивия сектор, а само за 2010 година броят на преминалите там вече надвишава 200 000. Освен работниците ще пострадат самоосигуряващите се и малките фирми. Ще се свие потреблението и държавата ще закъса за ДДС. Но дори и хипотетично държавата да успее да събере новите вноски, те ще потънат безнадеждно в мътните водовъртежи на Сцила и Харибда, тоест на НЗОК и НОИ. И никой няма да ги види.

Затова не трябва да се доизтупва празния чувал, който така или иначе повече няма да пусне, а да се реформират здравното и социалното осигуряване. Но за да стане това, факелът на реформаторството трябва да е в дясната, а не в лявата ръка на премиера, пък бил той действителна личност или само огледален образ.

За в-к “Пари“, 15 октомври 2010

Прочети цялата новина

Свързани новини: