Пророкът Гочо и демокрацията

08/28/10 08:46
(http://e-vestnik.bg/)

Пророкът Гочо и демокрацията

Илюстрации: Константин Лаков

“Пророкът Гочо” е интернет роман с продължения, чийто автор Димитър Добрев е математик (виж тук). Романът придоби популярност в интернет, потребители си разпращат линкове за него (виж тук и страницата във “Фейсбук”). Авторът описва приключения на Гочо - герой приличен на съвременен бай Ганьо - в една измислена среда, която всъщност иронизира положението, в което са България и българите в момента.

Под или над джипа?

Когато тази сутрин Гочо се опита да излезе през вратата на блока, се оказа, че някакъв престъпник е паркирал джипа си точно пред входа и Гочо трябва да избира между това да пропълзи под или да прескочи над мутро-возилото. Етикетът изискваше да пропълзи, но Гочо го беше страх, че неговият пищен тумбак ще се заклещи и затова предпочете да мине отгоре.

Гочо премина през капака, като леко го изкриви, и скочи от другата страна, грациозен като бременна слоница. Тогава срещу него се изправи въпросният престъпник, чието возило беше станало жертва на Гочовите килограми. Собственикът на джипа беше едно много симпатично и младо момче. Вярно е, че то беше престъпник, но в България това не беше голям грях, защото в тази страна всички бяха престъпници. Местното законодателство съдържаше толкова много безумни закони, че дори и най-честният и хрисим човек рано или късно ставаше престъпник. По-точно това ставаше при навършване на пълнолетие, защото до 18 българите бяха малолетни престъпници. Разбира се, благодарение на демографския срив въпросът с малолетните престъпници се реши от само себе си, защото те изчезнаха заедно с децата.
Та въпросният престъпник се изправи пред Гочо и плахо попита:

– Ти защо минаваш през колата?

Това не беше правилно по етикет. Правилата изискваха момчето да налети на бой срещу дангалака Гочо, но съотношението беше 60 към 110 килограма и момчето реши, че стриктното спазване на етикета не е в негова полза.

Гочо веднага разбра, че до бой няма да се стигне, но и словесният дуел не беше за изпускане.
– Тази кола твоя ли е? – контраатакува Гочо. При дуел най-добрата защита е нападението независимо дали дуелът се води с думи, шпаги или юмруци.
– Ами да – отстъпи момчето. Това беше грешка, не стига, че му изкривиха капака, а сега щяха да го изкарат виновен.
– А ти защо си спрял тук? – продължи атаката Гочо.
– Ами аз къде да спра? Навсякъде е заето, – заоправдава се собственикът на злополучното возило.

На Гочо му домъчня и смени агресивния тон с назидателен:
– И ти си прав, но и да ти минават през колата не е добре. Хайде, аз съм слаб и атлетичен, но ще мине някой дебелак с груби обуща и ще ти издраска боята!
Момчето направи последен опит да срази Гочо с логичен аргумент:
– Толкова много хора минаха и всичките пропълзяха отдолу, само ти мина отгоре.
– Ти вместо да стоиш тук и да правиш статистика колко са пропълзели и колко прескочили, по-добре си премести бричката, че след малко ще се върна и прескочилите ще станат двама.

Както обикновено се случва в живота, логиката отстъпи на силата и момчето замълча виновно. Може би ще ви зачуди кроткият и благ характер на доцент Гочев, но в България хората са толерантни към нарушителите, защото никой не е безгрешен. На двадесетина метра по-нагоре по улицата пред съседния вход беше паркиран джипът на Гочо и точно в момента две бабички пропълзяваха под него, за да отидат на партийно събрание. Едната баба беше заклета комунистка и се бореше за приватизация. Втората баба беше върла антикомунистка и се бореше за национализация. Наистина бабите се бяха пообъркали ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/28/10 08:46 http://e-vestnik.bg/9848/prorokat-gocho-i-demokratsiyata/