Радой!

09/13/10 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Ивайло Иванов

Една от последните снимки на Радой Ралин. Снимка: Иван Бакалов

Всеки, който е общувал с Радой, не може да не е забелязал, че той, по своята „природа”, ала и съвсем умишлено, цял живот стилизираше себе си в образа на социалния „хомо луденс”! На играещия човек - в социален и ситуативен план! „Довечера пет пъти да ви се случи!”, казваше по бащински гальовно той, когато влезеше в редакцията на „Литературен форум” и видеше коректорката да се мъчи и поти над черновите му, рискувайки да доизгуби и последната прашинка от културния си образ на съвременна жена! И тя възкръсваше, невинно зачервена и до немай къде разнежена, усетила частица от онези висши стойности на настоящето, с които ведрината и отмората ни позволяват да усетим битието като празник!..

В немалка близост до въпросната културната роля стои и тази, на „импровизатора”, сиреч, на… импровизиращия тип герой, чрез който върху българската, леко излиняла почва Радой продължаваше високите традиции, завещани ни от Александър Балабанов и Илия Бешков (в чест дует с Константин Петканов), но също и - на „перипатетика”, в широкия смисъл на това определение, на човека, философстващ устно, разхождайки се из широките софийски улици и говорейки с хората из тях! И пак в тясна близост до онази, се намира и лицето на „посредника”, на заместителя (към вчерашна и завчерашна дата) на липсващите свободи и медии в социалистическото общество. На „баща” на обезправения народ, но и на негов шут и уникален шегобиец. То пък е наследството от Хитър Петър и от богатите традиции на балканската смехова култура, към която Ралин цял живот проявяваше едно витиевато, пиетично отношение…

Радой е и човекът, който отделяше средно по два часа на денонощие за… ходатайства пряко нравствената „чистота” или, ако щете - пуризъм и стерилитет на мнозина от днешните културни фактори. Тази роля също, с част от едната си страна, се допира до тогавашната визия за „свободната медия”, защото медиите имат и такава мощ и воля - да влияят върху обществото и върху властовите структури в него, да „въздигат” и да „свалят” някого, а с крайчеца на другата си част тази културна роля („ходатаят”) се доближава и до „мецената”, защото Радой ходатайстваше най-вече и единствено за талантливите и млади автори, за онези бъдещи свои колеги, които бяха още непризнати и без неговата щедра помощ надали щяха толкоз лесно да „пробият” и се утвърдят в онези времена и нрави. А пък и сега!

Други социокултурни ипостаси на житейската му личност, според мен, са тези на нравствения коректив и опонентът на властта и, пак в дежурна близост до самата нея, на интелектуалеца, ангажиран с актуалните процеси на тогавашната западноевропейска литература и с материята на високата хуманитаристика като цяло. Радой постоянно четеше в Народна библиотека и с детинска любознателност се ровеше из стари книги, вестници и списания. Без всякаква прагматика или телеология в житейски и институционален план, без всякаква обвързаност с „проекти” - той просто искаше да се дообразова и да знае! Тъй, най-накрая, той превърна и самата си литературна личност в институция, а колкото до близкия ангажимент с настоящето на европейската култура, сам той изповедално беше споделил в едно от своите стихотворения:

Остарявам, а съм все
онова момче, което
новото, невъзприето,
иска първо да внесе.

Шегата настрана, замисляме ли се, че именно Радой бе живият носител и на една огромна част от националната литературна памет и то, за един много дълъг, близо седемдесетгодишен период от време? Той има едно прекрасно стихотворение по този повод, чиито първи редове звучат така: „Ненужните подробности на времето / се струпаха върху ми онзи ден: / „Поете наш, осинови ни!”, рекли му подробностите… Та в този план ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/13/10 21:45 http://e-vestnik.bg/9957/radoy/