09/27/10 21:55
(http://e-vestnik.bg/)

Цветан Тодоров: Слепият страх от варварите ни превръща във варвари

Цветан Тодоров. Снимка: Фламарион

Цветан Тодоров е френски философ от български произход, един от най-влиятелните интелектуалци на съвременна Европа. Емигрирал е през 1963 г. Книгите му са издавани на няколко езика, чете лекции в някои от най-престижните университети в Европа и САЩ. Носител е на престижната награда “Принцът на Астурия” за обществени науки за 2008 г.

- Днес Западът се страхува. От какво всъщност?

- Това се дължи на някои прастари навици. В продължение на столетия ние бяхме свикнали да властваме над света. Решенията на западните политици имаха решаващо въздействие върху целия свят – също и тогава, когато тези решения не бяха поддържани от политиците от други държави, или дори те бяха против тях. Днес този модел наближава края си. Световният Юг вече не е съгласен да бъде ръководен от шепа северни мъже. Именно затова ние се чувстваме застрашени, затова сме и нервни.

- Значи се страхуваме, защото трябва да се откажем от част от благосъстоянието си.

- Като минимум вече не сме в състояние да го считаме за неоспоримо. Например вече не можем да бъдем сигурни в това дали и в бъдеще ще можем да купуваме евтин петрол – поради огромното търсене от страна на Китай. Вероятно той ще става все по-скъп. Също толкова вероятно е, че ще ни се налага да затваряме още повече индустриални предприятия и да живеем с още по-висока безработица. Именно от това се страхуваме, но въпреки това не сме в състояние да направим нищо против този страх. Ние можем обаче да го направим малко по-поддаващ се на контрол, осъзнавайки, че живеем с него. Това осъзнаване може да ни помогне да се отдалечим малко от самите себе си.

- Въпреки икономическите предизвикателства, в новата си книга „Страхът от варварите“ вие се занимавате преди всичко с нашите културни страхове. Защо?

- Защото културата е нещо като фокус на нашите страхове. Независимо от това дали искаме или не, ние се раждаме в един културен свят. Научаваме определен език, възприемаме навиците на родителите, по-късно и на приятелите си. Без да го искаме и дори без да го забелязваме, ние сме част от една много определена, регионално оцветена култура. И тя ни задава схемите, чрез които виждаме света. Това е нещо толкова естествено, че ние лесно го забравяме. И възприемаме всяка промяна на културата си като агресия. Присъствието на една чужда култура всъщност не ни застрашава реално. Но за разлика от постепенния упадък на икономиката, ние възприемаме това присъствие много интензивно.

- И тогава настъпва часът на популистите.

- Да, например в САЩ. Републиканците вече отдавна разбират този механизъм. В продължение на години те печелят изборите с това, че търсят темите си не на политическо, а на културно и морално ниво. Всъщност те са партията на заможните, които са малцинство. Но, говорейки за ценностите на мнозинството, те успяват да спечелят и тези гласове. В Европа постепенно започваме да наблюдаваме все по-подобни на тези тенденции.

- Самият вие гледате скептично на упоритото придържане към традициите.

- Човек трябва да разбира, че живите култури се променят непрекъснато. Само мъртвите култури не се променят. Днес ние сме в състояние да кажем кои точно са определящите качества на византийската култура – но само защото тя е мъртва. Живите култури, напротив, могат да бъдат описани само приблизително, защото те преминават през непрекъснати промени. Но именно това доказва живостта им. Защото животът, това означава промяна.

- В момента изглежда така, сякаш хората от южните части на света са разбрали това по-добре от нас.

- Те са готови да се откажат от традициите си заради един живот в охолство. Междувременно хората дори от най-отдалечените региони на Юга вече знаят, че ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване