Саркози ще отмъщава на Брюксел заради ромския въпрос

Бин Хол

Свадата между президента Никола Саркози и Европейската комисия заради френската политика към ромските мигранти породи опасения сред дипломати, че Франция може да стане още по-проблемен партньор в ЕС. През септември, изправен в Брюксел пред лидерите от съюза, Саркози се нахвърли върху председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, след като високопоставен еврокомисар оприличи френското депортиране на роми за Румъния и България с депортирането на евреи и цигани през Втората световна война.

Демонстрацията на Саркози по ромския въпрос породи лоши предчувствия в други европейски столици, че той ще стане още по-непокорен преди президентските избори след 18 месеца. “Опасявам се, че това е проява на една тенденция”, казва виден европейски дипломат. “Колкото повече наближава май 2012 г. [когато изтича първият президентски мандат на Саркози - бел. прев.], ще виждаме толкова повече нападки срещу Брюксел.”

Следващата година ще станем свидетели на множество потенциални сблъсъци: дебатът за новите данъчни правила, вкл. и автоматични санкции; преговорите за бъдещето на общата земеделска политика, преговорите за бюджета на ЕС и за финансовите правила. Някои официални представители се боят, че Франция може да забави по-нататъшното разширяване на ЕС. Плановете за присъединяване на Хърватия може би са в много напреднала фаза, за да бъдат осуетени, но Исландия не може да очаква благосклонността на Париж, казва един дипломат от нордическа страна. Въпросът за членството на Турция в ЕС, на което Франция пряко се противопоставя, е източник за търкания с Великобритания.

Партньорите на Франция в ЕС не поставят под съмнение нейната решимост да брани националните си интереси, но се безпокоят, че Париж използва такива аргументи, за да трупа все повече политически точки на гърба на европейските институции и на някои по-малки страни членки. Според Кристиан Льокен, професор в Университета за политически и обществени науки в Париж (Sciences Po), няма нищо ново в подхода на Саркози към Европа, който той нарича “пламтяща агресивност” (алюзия за френския архитектурен стил пламтяща готика - бел. прев.).

Елисейският дворец твърди, че спорът за ромите е изолиран. Саркози спомогна за постигането на споразумението за Лисабонския договор, който укрепи европейските институции. Освен това Франция настояваше за даването на повече пълномощия на Европейската комисия като това да управлява 440-милиардния фонд за финансово стабилизиране на еврозоната, което предложение бе блокирано от Германия.

Но за по-малките членки на ЕС нападките на Саркози срещу Брюксел не бяха изненада. “Начинът, по който се развиваха нещата в ЕС през последните една или две години с влизането в сила на Лисабонския договор и с икономическата криза привлякоха Саркози към същата онази голистка визия за Европа: силен съюз под ръководството на две или три важни личности, една от които винаги трябва да бъде французин, но слаби европейски институции”, казва европейски посланик.

Дипломати твърдят, че Саркози черпи мотивация не от евроскептизима, а от чувството за безпомощност, породено от това, че въпреки Лисабонския договор, Европа не увеличи тежестта си на световната сцена. Франция поема председателството на Г-20 - групата на водещите икономики - през ноември и на групата Г-8 през януари. Това дава на Саркози платформа за изява като международен лидер, която е алтернатива на кабинетите в Брюксел.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: