2. Бат’ Петьо Балкантуриста: Потушавах бунт за бакшиши на кораб; Първата минерална вода

11/01/10 22:50
(http://e-vestnik.bg/)

2. Бат’ Петьо Балкантуриста: Потушавах бунт за бакшиши на кораб; Първата минерална вода

Петър Дойчев (вдясно) на честването на 50-годишнината на курорта “Златни пясъци” през 2007 г. Снимка: личен архив

Разказ на Петър Дойчев за създаването на “Балкантурист” и Златни пясъци, първите години на туризма в комунистическа България и посрещането на гости от Запад.

Една нощ ме вика Петко Тодоров – председател на Комитета по туризма. От едната му страна застанал председателят на профсъюзите, а от другата – партийният секретар. Казват ми: „Тримата решихме да те изпратим на кораба „Варна“. „Какво ще правя там?“ - ги питам. „Като се качиш в самолета, ще отвориш този плик и ще видиш“. „Кога пътувам?“. „Утре в 7 и половина. Първо пътуваш за Рим, от Рим за Неапол. Корабът ще бъде там, качваш се на него и го командваш. Ти ще си над капитана – отиваш като представител на Република България и имаш всички права“. Малко преди да тръгна ми се обажда партийният секретар и ме предупреждава: „Не забравяй, че си безпартиен и ти гласуваме голямо доверие“.

Каква се оказа работата с този кораб – имало бунт. Возят германци. Взимат от Генуа всяка седмица по 160 души, правят средиземноморски круиз и германците дават бакшиш на сервитьорите и на камериерите. А за техническия персонал няма нищо. Една вечер така се сбиват, че капитанът вдига бяло знаме. И кой, кой – Петър Дойчев ще ги оправи. Едва се качих на кораба – италианците не искаха да ме пуснат. Примолих се на офицера, придумах го, качих се, корабът наду свирката, тръгна и още същата вечер събрах екипажа и започнах да им раздавам заповеди. А на кораба се събрали - миячи, шофьори на първи секретари и други ведомства – всички се чувстваха големи. А аз им нареждам. Те не искат да изпълняват, но аз продължавам – имам заповед, аз командвам. Като пристигнахме в Генуа, свалих 7 човека от кораба и нещата утихнаха. Всичко това го разказвам кратко, аз си знам какви трудности и рискове бяха.

После, като се върнах в България, всички се кръстеха. Докато ме е нямало, тук ме обявили за невъзвращенец. Такива интриги измисляха по онова време. Връщам се аз 3 дена по-рано от предвиденото в командировката и всички ме гледат стреснати. А партийният секретар им казва: „Какво се пулите бе – ето го невъзвращенецът“. Непрекъснато се чудеха какво да ми измислят, защото съм безпартиен, но не можеха да ми направят кой знае какво, защото с Тодор Живков си говорех, както сега с вас. Той все ми казваше: „Нещо да направя за вас, нещо да направя за вас“, а аз все отказвах, а 17 години спах по хотелите.

Как докарахме въздушно рали във Варна

Петър Дойчев на откриване на изложбата 100 години морски курорт “Св. св. Константин и Елена” - ръкува се с Анелия Крушкова, шефка на държавната Агенция по туризъм. Снимка: личен архив

През 1963 година със съдействието на представители на Комитета по туризма във Виена отклонихме от Сплит във Варна 125 малки частни самолетчета. Чух, че в Западна Европа има въздушно рали, което обикаля курортите. С нахалството си им предложих да дойдат и в България. Те казват: „Как ще дойдем в комунистическа страна?“, но аз ги успокоих, че всичко ще уредим, но след това се оказа, че щяха да ме изселват и да ме интернират. Започнаха да кацат тези едномоторни и двумоторни самолетчета, а вътре всички с жени - със секретарките си (както ги наричаха). Като тръгнаха да слизат, гледаме, че някои са окичени с военни отличия - пречупени кръстове. А там седи началникът на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/01/10 22:50 http://e-vestnik.bg/10270/2-bat-petyo-balkanturista-potushavah-bunt-za-bakshishi-na-korab-parvata-mineralna-voda/