Двайсет жени за един мъж или как спах с Берлускони

11/04/10 22:46
(http://e-vestnik.bg/)

Двайсет жени за един мъж или как спах с Берлускони

Патриция д’Адарио

„В легло с премиера” е разказ от първо лице за надеждите и разочарованията на Патриция д’Адарио, породени от срещите й с италианския премиер, изповед на най-прочутата проститутка в света и нейната гледна точка за връзката й със Силвио Берлускони (ИК „Милениум”).

Добилата скандална популярност италианка, разказва подробности за интимните отношения, които е имала с Берлускони и разкрива лесно ли се разбулва тайна, която злепоставя първо теб самия, а после и най-влиятелния и могъщ мъж в Италия. „Откакто бе публикувана книгата ми, живея в непрестанен страх”, признава Патриция. „Обраха къщата ми, а полицаите дори не си направиха труда да снемат отпечатъци. Маскиран мъж преби майка ми. Получавам заплашителни писма за дъщеря си. Следят ме различни коли и на два пъти са се опитвали да ме избутат от пътя в мантинелата. А на всичкото отгоре насред пазара възрастна жена ме заплю, защото, според нея, съм имала възможност да ритна в слабините премиера Берлускони, а не съм го направила…”

Скандалът, предизвикан от „В легло с премиера”, повдига някои важни въпроси: Кой е допуснал аудиозаписът на Патриция да стане реалност? И защо никой не се е погрижил за сигурността на италианския премиер? Извън пределите на политиката, историята засяга още темата за това колко струва една жена? А също и кой е неморалният – този, който е продал тялото си или този, който не е платил цената? „Силвио Берлускони ми обеща да разреши моя проблем. Не съм тук заради „плика”, онзи, който дава на момичетата, когато останат през нощта в двореца „Грациоли”. Той съдържа между пет и десет хиляди евро, но парите не ме интересуват, в този момент мога да си спечеля колкото искам. Съвсем друго е онова, което очаквам и което ми бе обещано”. Предлагаме откъс от книгата в превод на Ваньо Попов.

Мислех си, че в кариерата си на проститутка съм видяла доста неща, но това не бях виждала – двайсет жени само за един мъж. Така наречените „блъсканици”, или оргии, както предпочитате, предвиждат повече или по-малко еднакъв брой жени и мъже, иначе трудно може да се постигне удоволствие. Тук обаче други мъже нямаха достъп. Имаше само един мъжкар, премиерът. Тарантини и пианистът бяха само мебели, нито галеха, нито някой ги галеше. И за да сме честни, дори не се и опитваха. Не смеех да кажа, че не бях подготвена, щях да се изложа, но ако трябва да съм искрена, точно такова беше моето чувство, чувствах се не на място и не на висота. Смущението ми бе разбрано погрешно и прието като студенина и скука. Вярно е, че докато премиерът разказваше вицове, аз се разсейвах и задавах въпроси на съседката си певицата, много симпатично момиче. Разбрах, че е чужденка и това ме заинтригува още повече, попитах я как е попаднала на това място и от колко време е в Италия. Тогава, за да привлече вниманието ми – всички мъже са еднакви, колкото по-малко внимание им обръщаш, толкова повече тичат подире ти, – премиерът импровизира една история:
– Има едно момиче, което идва от Бари – много е симпатична – и което иска да стане предприемач, но не вярва вече на мъжете. Аз ще променя мнението й и тя ще разбере, че всички мъже не са еднакви.
Погледнах го вбесена:
– Правиш вицове за мен и за нещастията ми, много ли ти е смешно?
Той отговори:
– Знам всичко за теб.