Помръкналият блясък на френската дипломация

Поемането на 12-месечното председателство на Г-20 от Франция след срещата на върха в Сеул ще даде тласък на френската дипломация. Надеждите на президента Никола Саркози за по-голяма известност в чужбина ще увеличат популярността му у дома. Парадоксално обаче това става в момент, когато духът на дипломатите помръква, а Бернар Кушнер, сегашният външен министър, сякаш е запътил към изхода (мМеждувременно френското правителство подаде оставка - б.р.).

Дипломатическата служба от 16 000 души, известна под името Ке д`Орсе, където са офисите й, се чувства съсипана. Съставът й бе съкратен доста преди последните икономии. За 25 години външното министерство загуби 15 на сто от служителите си. През 2011 г. оперативният му бюджет ще бъде орязан с още 5 процента и още 700 работни места ще бъдат съкратени. Това се случва в добавка към вътрешната реорганизация, извършена от Кушнер. Съкращенията, както твърдят бившите външни министри Ален Жупе и Юбер Ведрин във вестник “Монд”, са небивало подкопаване на дипломатическата структура на Франция.

Дипломати навсякъде споделят това разочарование. А французите са все още търсени: Пиер Вимон, посланик на Франция в САЩ, бе назначен за шеф на Европейската дипломатическа служба. Въпреки това от 2007 г. френски дипломати работят под напрежение заради нерешения конфликт между моралните претенции на Кушнер и практическия, груб стил на Саркози. Съосновател на хуманитарната организация “Лекари без граници” и привърженик на левицата, Кушнер встъпи в длъжност със своята популярност и благородство. Той каза на дипломатите да прекарват повече време в разговори с гражданското общество, а не с елита. Опита се да ръководи Ке д`Орсе като хуманитарна агенция. Все още изнася речи, призовавайки Франция да “постави човешките права в основата на нашата политика” и нарича френските посолства “дом на човешките права”.

Кушнер пое поста с отворени очи и се опита да постигне своето по отношение на Руанда, Ливан и Дарфур. Въпреки това реалността бе тежка за един от малкото оцелели леви политици в правителството. В първата година Кушнер трябваше да преглътне петдневната “екскурзия” в Париж на либийския лидер Муамар Кадафи. Човешките права не влизаха в дневния ред при посещението неотдавна на китайския президент. Кушнер призна, че е сгрешил с искането да има държавен министър по човешките права заради “постоянните противоречия между човешките права и външната политика на държавата”.

Най-тревожното е обаче, че той остави подобни напрежения нерешени и не успя да приложи на практика своите убеждения. Обмисляше да подаде оставка заради експулсирането на роми от Франция това лято, но не го стори.
Според конституцията дипломацията и военните са под контрола на президента, така че външните министри често се борят да утвърдят своята независимост. Дипломацията на Саркози е особено строго ръководена от малък екип в Елисейския дворец и не оставя почти никаква свобода на действие на Кушнер. Понякога той е избутван в периферията.

Кушнер отдавна призовава за стопляне на френските отношения с Руанда, но Клод Геан, началник на канцеларията на Саркози, бе този, който отиде в Кигали миналата година, за да постави ново начало. Лично писмо до Саркози, в което той протестира срещу подобни “унижения”, изтече в медиите миналия месец и принуди Кушнер да потвърди публично “лоялността” си към президента.

Резултатът е обезсърчен Ке д`Орсе. “Външното министерство е страдащо ведомство”, каза Жан-Кристоф Руфин, който напусна поста посланик в Сенегал тази година. “Ке е маргинализиран. Неговата дума тежи все по-малко при вземането на важни решения”. Бивш външен министър каза, че “Ке е действително обезсърчен, защото е напълно извън играта”. Дори Кушнер да напусне поста си при предстоящите скоро правителствени промени, той ще остане един от най-популярните политици на Франция, но при наличието на толкова подтиснат дипломатически дух, неговият приемник няма да има думата.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: