Френската дипломация плава без компас под огън от критики

Франс прес

Външната политика на Франция, водена от президента Никола Саркози и първата дипломатка Мишел Алио-Мари, днес е в катастрофално положение. Скована от тесни връзки с арабските режими, които се оттеглят в безредие, тя предизвиква критики в политическите среди и дори в самия дипломатически апарат.
Традиционно формирана с консенсус, дипломацията е станала цел и смисъл на всички политически дебати във Франция. Мнозина - от лявата опозиция до управляващата десница, настояват за смяна на посоката.

“Днес е ясно, че френската дипломация вече не съществува”, отсече в сряда Мартин Обри, първи секретар на социалистическата партия. Предния ден Бернар Дьобре, депутат от президентската партия Съюз за народно движение, прикани към “престрояване за едно последно усилие” преди президентските избори през 2012 г., по-специално за решаване на “проблема с външната политика”.

Наистина, дипломатите сякаш плават без компас: водени от нежелание да станат изкупителни жертви, те поместват критични забележки в печата. И още по-лошо - Франция, изглежда, е изпуснала влака на промените в арабския свят. “Аматьорство”, “импулсивност”… В статия, публикувана във вторник от “Монд”, анонимни дипломати отправиха обвинения срещу президента Саркози и обкръжението му, отговорни според тях за многобройни “разочарования” в Тунис, Египет или Мексико. Така дадоха израз на опасения, долавяни вече и в Париж, също както и във френските мисии по света.

При явно спадналия приток на достоверни данни, кризата на доверие на международната сцена се развива в най-лошия възможен момент - Франция председателства едновременно и групата на осемте най-индустриализирани държави (Г-8), и разширената с най-бързо развиващите се икономики в света (Г-20).
“Периодът е тежък, отвреме навреме някои изпитват съмнения, разбирам го чудесно”, възразява министърът по европейските въпроси Лоран Вокие. “Не бива обаче да се поддаваме” и “несъмнена, дълбока грешка е да се очерня отново управлението на президента”, упрекна той критиците и даде за пример борбата срещу световните дисбаланси.

При все това в случая с Тунис, а и с Египет, Франция закъсня да заеме позиция, не прояви благосклонност към местното широко, новаторско движение за свобода или дори се обяви открито против него. В случая с Либия критиките са насочени към тесните връзки с режима на Муамар Кадафи, по-специално в търговската сфера. В сряда обаче френският президент втвърди тона и поиска от ЕС да наложи “конкретни санкции”.

Всички упреци се стовариха върху министърката на външните работи. Встъпила в длъжност през ноември, Мишел Алио-Мари трупаше нови и нови погрешни ходове - от предложението за сътрудничество в сигурността, отправено към бившия президент Бен Али, до неловките обяснения за коледната си почивка в Тунис, вече след избухването на бунта. Във вторник първата френска правителствена мисия в тази страна започна без нея - външното министерство на Ке д’Орсе бе представено от министъра по европейските въпроси Лоран Вокие.

Последно допълнение към поредицата от издънки бе грешката на езика, допусната от току-що назначения и съвсем млад френски посланик в Тунис Борис Боайон - той нарече “дебилни” въпроси, зададени от журналисти в столицата Тунис . И бе принуден да поднесе унизителни публични извинения. В съвсем друг регион бе критикуван и Никола Саркози, предизвикал остра дипломатическа криза с Мексико във връзка със случая Флоранс Касез - французойка, осъдена в тази държава на 60 години затвор. “Отказ на справедливост”, коментира тогава Париж.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: