7 правила за справяне с „Фейсбук” (Или как да се опазим от губи време)

12/27/10 22:44
(http://e-vestnik.bg/)

7 правила за справяне с „Фейсбук” (Или как да се опазим от губи време)

Създателят и шеф на “Фейсбук” Марк Зукърберг на корицата на сп. “Тайм”, избран като Човек на годината 2010 г. Снимка: Корица на “Тайм”

Сигурно всеки се е ядосвал, че заради този клюкарник „Фейсбук” си е губил времето, закъснявал е за срещи, задачи и т. н. Има ли начин да се справим? Който иска да успее в това начинание, трябва да си наложи правила (виж ги по-долу).

Една приятелка ми прати покана да си направя профил във „Фейсбук” още преди 3 години. Направих си, без снимка и подробности. И забравих за него. След време започнаха атаки по мейла - някой си нещо ме кани, виж моя профил, пита ме и т. н. Влизах от дъжд на вятър, не ме интересуваше.

След около година атаките станаха прекалени. Вече започнаха да ми пишат познати по пощата и да питат аз ли съм този. Накрая не издържах - сложих снимки, да ме познават, сложих малко подробности в профила.

И се започна. Тоя и оня взеха да ми стават приятели. Включително напълно непознати ми пращаха покани. Отказвах ги. Отказвах и на познати - ами не ща да им чета и следя вълненията. Кой поискал съвет, кой изтеглил късметче, кой харесал нещо си, кой писал някъде си.

Пощата ми се задръсти с разни важни съобщения кой какво направил във „Фейса”. Всеки ден - все повече. Промених си настройките да се опазя, но няма как да се спасиш напълно. Отказвах покани за приятелства, докато усетих, че това ми създава проблем. Един ден ме среща бивша колежка. Викам „Здрасти, кво става”, тя ме гледа сърдито и казва: „Значи, не искаш да сме приятели”. Аз отначало не разбрах, чудех се с какво съм я обидил, докато загрях, че има предвид „Фейсбук”. А сега, де… Опитах се нещо да се оправдая, ама не става… Какво да обясниш - защо не ща да сме приятели във „Фейса”.

Обидените станаха цяла групичка. Аз пратих наивно няколко покани за приятелства в началото, после престанах. Единствената полза от „Фейсбук” беше, че се намерих с приятели и познати, с които отдавна сме загубили връзка. Един живее във Виена, други - в Щатите и т. н. Можеш да потърсиш по име и който си е направил профил - излиза. Макар че е удивително колко много хора откриваш с еднакви имена и фамилии, и с твоите включително. Не е за вярване колко адаши имаш от различни възрасти - между 15 и 60 години - това е приблизително възрастовия диапазон на хората във „Фейсбук”.

В мрежата има състезатели, които си правят група от по 3-4 хиляди приятели. Канят всеки наред и приемат всяка покана. За какво им е, не знам. Искат като пуснат някоя снимка или шегичка, да ги види по-голяма публика.

Рекордьор е Любен Дилов. Той е като гуру (виж тук). Направо професионален фейсбукар с хиляди фенове. Напише някоя от своите шеги-вицове, и отдолу започват да въздишат с „ах” и „ох” войскова част от 70-80 почитателки. А още 200-300 пък праскат по едно like с палеца нагоре. Да се приобщят към купона.

Голям купон, наистина. Малко са профилите, които са обект на толкова интерес. Затова Дилов се принуди, като събра към 5000 приятели, да си направи фен-профил. С около 28 000 почитатели е в момента. Казва, че в него имало към 30-40 хиляди влизания на ден да му четат вицовете-статуси. И издаде книга с тях. И - ашколсун - книгата се продаде в десетина хиляди тираж, в два варианта - с меки и твърди корици.

На мен лично не ми трябва толкова публика, нито имам желание да пиша ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 12/27/10 22:44 http://e-vestnik.bg/10718/7-pravila-za-spravyane-s-feysbuk/