12/31/10 10:21
(http://e-vestnik.bg/)

Сурва весела година - как са празнували българите

Хоро на Васильовден. Снимка: Булфото

На 1 януари Християнската църква отбелязва две събития: Обрезание Господне - акт, който според Стария завет се извършвал на осмия ден след раждането на момче, и смъртта на свети Василий Велики Кесарийски през 379 г. Св. Василий бил един от големите християнски богослови и яростен противник на арианската ерес (най-голямото еретическо учение в ранната история на Църквата, създадено от александрийския свещеник Арий).

Първи януари е повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Денят е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, тъй като се празнува в деня, посветен на християнския светец Василий. По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората (след бъднивечерската) кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е много богата и на нея се нареждат блажни ястия - варена свинска глава или пача от сварените крака и главата на прасето, заклано в навечерието на Коледа.

Може всичко от прасето вече да е изядено, но главата или част от нея се запазва „за пред Васил”. Кокалите от прасето се нареждат на пода и по стар обичай всички ги прескачат за здраве. За празничната софра приготвят още варена кокошка, пуйка или петел. На трапезата се слагат и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав, мед. Стопанките месят специален обреден хляб – прясна погача (пита), нашарена отгоре с вилица, и в нея слага сребърна пара. Жената, която меси питата, отива да пипне с намазаните си с тесто ръце плодните овошки в двора, за да завържат и дадат хубав плод.

За празничната трапеза на Сурва по традиция стопанките задължително приготвят още новогодишна баница, която в различните български краища е позната с различни названия. В Западна България в зависимост от плънката тя е зелник, булгурник, тутманик. В зелника се слага зеле, спанак или праз. Тутманика приготвят от тесто, което замесват със сирене, яйца и мас. Булгурникът се прави с булгур, пържи се с яйца и мас, слага се в тепсия и се пече под връшник. Когато е готов, се залива с разтопено масло. В баницата слагат „късмети” – различни белези, дрянови клончета, а някъде и парà. Късметите наричат на всеки член от семейството, на Бога, на стоката, на лозето, на нивите.

Най-възрастният в семейството прекадява трапезата с палешника от ралото, а после вдига високо питата, разчупва я и дава по едно парче на всеки, като започва от най-старите в къщата. Вярва се, че у когото се падне парàта, той ще бъде здрав и честит през годината. Има обичай стопанинът да откупува парàта и да я слага в кесията си. Според друг обичай я дават в черквата, за да им опростят греховете. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взема парчето, което се е паднало пред него. Оставят парчета и за онези, които не могат да присъстват на трапезата, които са на път или на гурбет, наричат едно и „за Света Богородица”. По „късметите” в парчето баница, което се е паднало на всеки, предсказват какъв ще е късметът му през годината. Стопанинът прекадява оборите и стоката в тях и след това вече всички могат да седнат да ядат.

На Сурваки, като празник, поставящ началото на новата година, около трапезата се правят гадания и прогнози за времето и реколтата през годината, за здравето на членовете на семейството, за задомяването на младите. Ако някой кихне по време на новогодишната вечеря, се приема се за добър знак. Първия залък от баницата момите слагат през нощта под възглавницата си и когото сънуват - той ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване