Аглика Маркова: Сърцето ме боли, когато се сблъскам с пренебрежителното отношение към българския език

София /КРОСС/ Срещата "Великолепната шесторка", посветена на преводачите Жени Божилова, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Тодор Вълчев, Кръстан Дянков и Алфред Криспин, е първата от една поредица, която сме запланували в Съюза на преводачите в България с надеждата нашата общественост и особено читателската публика да добият по-ясна представа що за явление са преводачите на художествена литература. Това заяви за Информационна агенция КРОСС преводачът Аглика Маркова. Тя коментира още: "Знам, че звучи невероятно, но неизброими са случаите, при които от случайно изтървана реплика или съзнателно изречено съждение става ясно, че ако у нас съществува категорията "среден читател", то на този среден читател изобщо не му хрумва кому е задължен за романа, който "гълта" в тролея или вечер преди да заспи. Затова решихме да кажем и да повтаряме при всеки удобен случай: преводачите на художествена литература са хората, благодарение на които стават наше достояние най-добрите, най-привлекателните, най-напредничавите, най-забавните, най-модерните чуждоезични. произведения. А също и не толкова добри, привлекателни, напредничави, забавни или модерни произведения; а също и глупави, и просташки. Вкусове - различни и за всеки вкус си има и преводач. Но едно нещо обединява хората в тази професия: благодарение на техния труд нашият "среден читател" без преувеличение е по-начетен от колегата си в други държави. Има и други видове превод, разбира се, и те ще се обсъждат и представят пред нашата общественост при всяка нова среща.В разговора си с трима от "Великолепната шесторка": преводачите Жени Божилова, Димитри Иванов, Петко Бочаров и в споделените спомени за Тодор Вълчев, Кръстан Дянков и Алфред Криспин, които не са вече между нас, няма да теоретизираме за превода, нито ще налагаме формулировки. Жени, Джимо и Петко са между хората, на които дължим преводите на едни от най-известните и съществени произведения на англоезичната литература. По времето, в което у нас "внасяната" чуждоезична литература се цензорираше, най-ценните романи и трудовете на полемични автори, пишещи на английски език, стигаха до нас благодарение на техния вкус, деликатен подбор и такт, но преди всичко - на убеждението им, че българските читатели не бива да бъдат лишавани от световното книжно богатство поради осъдени идеологически постулати. Затова сме им благодарни. И затова ще ги помолим да ни разкажат онова, което само те си знаят: как успяха да "прокарат" в България един Фокнър, един Хемингуей, един Вонегът.
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: