Пакт от 3 мерки за финансова стабилност

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите

България премина през най-тежката финансова криза от Втората световна война насам. Но правителството успя през миналата година да задържи натиска върху бюджета за по-високи харчове. Този натиск продължава и през тази година и затова ще е добре, ако се приемат мерки за финансова дисциплина.
Правителството ще внесе в парламента Пакт за финансова стабилност с три основни мерки. Първата е най-лесната - лимит на дефицита. Да не може държавата, в която и да е година, да минава дефицит над определен процент от БВП. Този процент ще стане известен след около седмица, но отсега казвам, че ще е доста по-нисък от това, което се позволява от Маастрихтските критерии до 3%. Тази криза показа, че никоя от държавите от еврозоната не е влязла в тези рамки. Моето очакване е, че и другите държави от ЕС ще помислят през следващите години това задължение да влезе и в техните закони.
Второто условие, което от икономическа гледна точка е най-важно, е ограничаване на преразпределителната роля на държавата. Ако си представите една икономика, която произвежда, можете да си поставите въпроса, каква част от това, което държавата произвежда, правителството събира чрез данъци, такси и т.н. и го преразпределя. Ако примерно държавата произвежда 100 пункта, каква част от това влиза като данъци във финансовото министерство и се преразпределя. Средно за ЕС в момента, като се включат и всички средства от еврофондовете, е близо 50%. Може държавата да преразпредели малко повече, което означава, че влиза в дефицит, а може и да е по-малко, което означава, че има положителен баланс за годината. България в последните 10-15 години преразпределя средно около 40% до 44%. Миналата година беше около 41%, говоря с евросредства. Тази година е някъде към 37%, което е всъщност най-ниската преразпределителна роля в България, поне в последните 20 години. До миналата година страната нетно е била вложител в ЕС - в смисъл, че е получавала по-малко средства, отколкото е влагала. 2010 г. беше първата, когато това е обратното, и следователно нашето преразпределение е по-голямо, понеже сме членове на ЕС. Това означава, че през 2011 г. по бюджет държавата ще преразпредели около 36,5%, от което обаче около 3% са европейски средства. Понеже еворосредствата за нас са важни и искаме 100% да ги усвоим. Но те са свързани с българско кофинансиране от 5%-10%. Правилно е, когато има такива нови мерки - да се лимитира не цялата сума, а само националната част.
След около седмица ще се разбере и какъв ще е лимитът на националната част, но ще е един от най-ниските в ЕС. Защото, ако има по-малко преразпределение, това означава, че ни трябват и по-ниски данъци. Или, казано обратно, ако не преразпределяте много, не са ви необходими и по-големи данъци. А ние искаме да запазим доброто ниво на дънъчното бреме в България.

Промени в преките данъци – само в квалифицирано мнозинство

Третата мярка, която предлагаме, е да се направи много по-трудна възможността да се увеличават преките данъци. Факт е, че през последните години от 27 държави - членки на ЕС, 24 увеличиха данъците. Сред трите държави, които не ги увеличиха, е и България. Като се увеличат данъците, нараства сивата икономика. Това е особено лошо за държава, която трябва да догонва средноевропейските държави по стандарт. На България й трябва много по-бърз икономически растеж в рамките на 10-20 години, за да може да стане средноевропейска държава. Затова са ни необходими и по-ниски данъци. За да сме сигурни, че това ще стане, трябва много по-трудно да става тяхното увеличаване. Предлагаме да се направи промяна в конституцията, така че промяната на преките данъци да става чрез квалифицирано мнозинство в парламента, което означа, че две трети от депутатите да гласуват „за“. Това означава, че сегашната фискална политика ще остане във времето. Затова е необходим широк партиен консенсус. Сега ГЕРБ, „Атака“ и Синята коалиция не са достатъчни, за да мине тази поправка на конституцията. Но всеки трезвомислещ член на парламента ще гласува за приемането на Пакта за финансова стабилност.


* Лекция пред студенти и преподаватели в Нов български университет. Със съкращения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: