Над 92% от заетите работят по трудови договори

Последните проучвания на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) и КТ „Подкрепа“ сочат, че 92,2% от работещите в 10 основни икономически отрасъла са наети с трудови договори. Анкетирани са общо 6337 души.
Анкетираните от секторите хотелиерството, строителство и текстил най-често посочват, че работят без такива договори. В доклада на БТПП обаче няма точни цифри какъв е техният дял.
Повече от 46 на сто получават заплати, равни на осигурителния праг за съответния бранш и длъжност. Други 48 на сто пък декларират, че получават по-висока сума. При възнагражденията над осигурителния праг тенденцията е цялата сума да се получава по трудов договор, посочват 84% от участниците в допитването. По този показател по-ниски са резултатите на заетите в производството на текстил и облекла. 74 на сто от тях твърдят, че получават цялата сума над осигурителния праг по трудов договор.
Все още срещана практика е част от заплатите да се плащат на ръка. Данните от проучването показват, че 8,5% от работещите получават част от възнаграждението си по трудов договор, по който се плащат осигуровки, а останалата сума - в брой.
20 на сто от анкетираните заявяват, че вложеният допълнителен или извънреден труд от тях не се заплаща, докато при други 16 на сто се заплаща, но частично.
Част от проучването е насочено към осведомеността на работниците, техните трудови права и задължения. Изследването сочи, че голяма част от наетите не познават законите, не знаят какви са правата им и как да ги защитават. Статистиката показва, че 83,5% от наетите имат длъжностни характеристики, но само 55 на сто от тях знаят какви права и задължение имат според тях и как да ги отстояват пред работодателите си.
Повече от половината анкетирани не са наясно с възможностите за защита от страна на Главната инспекция по труда. Едва 43% от работещите са декларирали, че са наясно с възможностите на този контролен орган, а 15% заявяват, че изобщо не са запознати с тях. Наетите лица не са запознати и с възможностите на синдикалната защита. Само 30 на сто от запитаните са наясно от техните възможности, незапознатите в това право са 25%.
Проучването обхваща 6337 работодатели и служители, в съотношение съответно 39,5% и 60,5%. Анкетирани са работници от 28-те области в страната от основните 10 икономически сектора. Периодът на изследване е от октомври 2009 г. до март 2010 г. Според БТПП то е най-мащабното, затова е отнело 6 месеца. Изследването е направено в рамките на проект „Повишаване на обществената нетърпимост към неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения и превантивни действия за ограничаването й”, който се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Браншовете, сред които е направена анкетата, са производство на хранителни продукти, на напитки и тютюневи изделия, текстил и изделия от текстил и производство на облекло, гражданско строителство и изолации, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт спедиция и съобщения, операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги и учебно-образователни услуги.


Работодателите ще уволняват след фалит до месец

---

Работодателят трябва да прекрати трудовите договори на работниците си и да изпрати уведомления за това до Националната агенция по приходите до един месец след като дадена фирма фалира. Това предвиждат промени в Закона за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност, които бяха гласувани от парламентарната комисия по труда и социалната политика. За това време работодателите трябва да издадат и необходимите документи за стаж и осигурителен доход. Предстои текстовете да влязат за второ четене в пленарна зала. Те обаче ще са в сила от датата на обнародването си, тъй като първоначално предвиденият срок – 1 януари 2011 г., вече изтече.
Депутатите отхвърлиха предложението на колегата си от ГЕРБ Емил Радев в случаите, когато бъде обявено в несъстоятелност дружество без никакво имущество, договорите на работещите в него да се прекратяват директно от съда, постановил несъстоятелността.
Като мотив Емил Радев изтъкна, че в такива случаи не се назначава синдик, тъй като липсва имущество, което да се разпределя. В същото време управителите на такива фирми често са некоректни и дори не могат да бъдат открити от служителите. А без документите си работниците остават в капан, тъй като не могат да отидат на борсата, да се пенсионират или да кандидатстват за нова работа.
На това предложение обаче министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов опонира, че няма европейска практика, в която съдът освобождава работниците на фирмите в несъстоятелност. Той посочи, че ако работодателят е некоректен, законът предвижда това задължение да се поема от инспекцията по труда.

Прочети цялата новина

Свързани новини: