Президентът на Музейната галерия за модерно изкуство Деница Атанасова: В момента има бум на интереса към еротично изкуство

---

Музейната галерия за модерно изкуство откри артсезон 2011 г. с еротична тематика. Голото тяло заема важна част в творчеството на много художници, затова естествен акцент в изложбата е големият Пикасо, който е творил еротика през целия си професионален път и това е една от най-силните му теми. В експозицията редом до него са и малките графични етюди на Марк Шагал, Салвадор Дали, както и новите френски автори Андре де Сегонзак и Пиер Бонар. Българските творци са представени от Павел Койчев, Греди Асса и Houben R.T., творящ в Америка.
Какви са световните тенденции на пазара на изобразително изкуство? Музейната галерия ще представя ли български имена в чужбина? Коя е печелившата маркетингова стратегия в артмениджмънта? Това са част от въпросите, които зададохме към Деница Атанасова, президент на култовата галерия на столичната ул. „Оборище“ 10.

---

- Г-жо Атанасова, мисията на Музейната галерия за модерно изкуство е да предлага оригинални графични и уникални творби от европейските модерни майстори на XX век, както и следвоенно американско и съвременно изкуство. Какъв е основният критерий при избора - творците и имената, които присъстват в галерията ли?
- При нас целта бе ясно формулирана още в самото начало и ние я следваме абсолютно категорично. Защото по този начин се работи много по-лесно. Още със старта си подчертахме, че работим само с изкуство от XX век и съвременни автори. Представяме западноевропейските модерни майстори, сред които са Пабло Пикасо, Марк Шагал, Салвадор Дали, Енри Матис, и следвоенно американско и съвременно изкуство - Анди Уорхол, Деймиън Хърст, Хънт Слонъм, Хубен Черкелов, Кристо... Това са художниците, които представляваме до този момент в София.
Причината да сме ги подбрали тях е, че това са най-утвърдените художници, най-популярните имена и утвърдени брандове, не само изкуство. В инвестиционен план те са изключително полезни да се купуват. При нас няма изкуство, което не е добро от инвестиционна гледна точка. Това е първият важен критерий! За да може да се оцени една работа, тя трябва да има редица характеристики. Сред тях е и изискването всеки художник да бъде представен в големи музеи по света. Ако става дума за критични работи например, необходимо е те да бъдат ръчно подписани, да бъдат номерирани, да съществуват в оригинални каталози – в т.нар. каталози резюмета на художниците, защото в света на изкуството има много фалшификати. Затова за нас най-важното е да работим със сигурни източници. Работим само със семействата, с издателите и със самите артисти, когато те са живи. Тоест със хората, които държат правата за изкуство на това нещо.
През есента очакваме да дойде най-големият наш вносител на изкуство, който е от Париж, от ателие „Морло“ – Ерик Морло. Той ще представи своята къща от графично творчество. Неговият дядо е създателят на плеяда гениални художници - Пикасо, Шагал, Матис, Дали. В продължение на години това семейство държи правата за издаване на графични отпечатъци. Това ще бъде едно от най-сериозните събития, които предстоят за тази година.

- Ще бъдат ли представяни пред публиката най-младите художници в България? Галерията ще подаде ли ръка към тяхното творчество, да ги менажира както тук, така и по света?
- Да, абсолютно сме осъзнати за тази възможност - не само да развиваме дейността си отвън навътре, но и локалните артисти да се изнасят навън, чрез много голямо промоутване. Имаме тази идея и предстои през годината да се случат конкретни неща в тази посока. Мисля, че имена сред художниците като Хубен Черкелов, които са развити на Запад до някакво ниво, също имат необходимост все още да бъдат лансирани, доколкото те не са със статуса на Пикасо или Деймиън Хърст. Хълст Лонан също е много популярен художник, който присъства във всички световни музеи. Но той не е на нивото на първите художници. Нужно е да поясня, че има три нива: напълно неутвърдени художници, едно средно ниво и най-високият сегмент автори. При нас до този момент ние сме се сегментирали в най-високото и средното ниво.

- А има ли нагласа сред хората, които подпомагат изкуството и инвестират в арт, за повече подкрепа за съвременните автори?
- Това, което виждам през последната една година, е, че има хора, които доста се вглеждат в младите български художници на Запад и стават сериозни инвеститори за тях. Общо взето, артпазарът е много лимитиран и бих казала, че ключът е в точните контакти навсякъде. Защото, ако ти не си в този бизнес и тръгнеш да представяш млад артист от България, без да имаш контактите, е много трудно. В артсредите трябва да те познават. Има разлика например дали едно и също платно е нарисувано от американец, който твори в Америка, или същото платно е нарисувано в Африка. Цената би била 10 пъти по-различна именно заради този контекст.

- Дейностите ви като президент на галерията са многобройни – от подбора на експозициите до комуникацията със собственици и дилъри на изкуство. Какви са световните тенденции на пазара и как това се съотнася към тукашните ширини и търсенето на нашите колекционери?
- В Ню Йорк и в Америка като цяло артпазарът не само че се е възстановил и няма криза, но се реализират страхотни продажби. Има бум както в галерийния, така и в обществения сектор. Общо взето, колегите, с които комуникирам, са единодушни, че усещането за кризата е далеч във времето. Аз все пак говоря за галериите, които са в първичния или вторичния сектор.
Това, което се случва в България, бих определила като изключително на фона на целия живот, който като че ли е замрял. Защото при нас всичко върви само нагоре и хората все повече се обръщат към западно и американско изкуство. У нас и преди е имало страшно много колекционери, но те бяха силно профилирани само върху българско изкуство, защото това само им се предлагаше. Сега благодарение на медиите, които помагат за изграждането на една нова представа за изкуство, хората се обръщат.

- Кое за вас е най-важното в артмениджмънта? Кои водещи практики взимате под внимание в работата си на „Оборище“ 10? Кое искате да пренесете като философия?
- Това, което най-много се стремя да направя, в България и в София е да създам едно пространство, в което нашите посетители и клиенти да се чувстват съвсем различно от средата, в която се намираме. Забелязала съм у хората, които пристигат тук, че си тръгват по съвсем различен начин. Някак си самото пространство на „Оборище“ 10 е много загадъчно, приглушено. Всяка среща с определен клиент е индивидуална, не публична. При нас най-важното нещо е да работим с всеки отделен купувач, като подхождаме към него по специален начин, знаейки какви са точно неговите очаквания. Тогава цялата галерия като че придобива съвсем различен вид, специално направена за този клиент.

- В света на изкуството талантът е всичко онова, което боготворим. Но коя е печелившата формула за маркетингова стратегия по отношение на изобразителното изкуство за вашата галерия?
- Тъй като в България това е развиващ се бизнес, мога спокойно да заявя, че в момента нямам конкуренция по отношение на нишата, в която сме ние – западноевропейско и американско изкуство. Ние се съизмерваме с галериите извън страната. Навън поради огромната конкуренция те невинаги успяват да изпипат всичко до съвършенство. При нас това е в основата. Ние имаме златната възможност да работим с всеки индивидуално. Персоналният подход е водещ в нашата галерия, на това залагам основно.

- "Еротичните форми в изкуството на XX и XXI век" представя през февруари Музейната галерия за модерно изкуство. Защо темата е за еротиката и как тя ще ни даде нова гледна точка към авторите и тяхното творчество?
- Смятам, че еротичната изложба е много интересна. Всъщност тя е компилация от неща, които сме излагали, които са свързани с еротиката и тези автори, и същевременно има нови неща. Основен акцент е Пабло Пикасо като един от най-известните автори, свързан с еротични образи и форми, и същевременно различен поглед дори откъм сцени и презентация – има голи, разсъблечени жени, има майка, кърмеща детето си... въобще различни форми на еротика.
През последните 15 години еротичното изкуство много трудно се колекционираше и се купуваше. В момента това е страхотен бум и хората не само искат да си купят изкуство, но искат да си купят еротично изкуство, което да сложат в салоните и холовете си. Няма защо да се притесняваме и да поставяме някакви табута, свързани с нещо, което е всекидневие за всички нас.

- Какво предстои за Музейната галерия?
- В края на март тук пристига един американски художник. Ще направим негова изложба, свързана с най-модерните съвременни течения в поп-арта и авангардния експресионизъм. Това е Робърт Маркс.

Интервюто взе Иван Върбанов

Прочети цялата новина

Свързани новини: