Мубарак си отиде, режимът остава

02/14/11 22:35
(http://e-vestnik.bg/)

Мубарак си отиде, режимът остава

Джордж Фридман

Висш египетски военен подвърждава оставката на Мубарак. Снимка: от тв екрана

На 11 февруари египетският президент Хосни Мубарак подаде оставка. Управлението бе поето от военен съвет. На 11 и 12 февруари тълпите, събрани на площад “Тахрир” празнуваха падането на Мубарак и триумфа на демокрацията в Египет. На 13 февруари военният съвет суспендира конституцията и разпусна парламента, като обеща новата конституция да бъде ратифицирана чрез референдум и че военните ще управляват 6 месеца или дотогава, докато решат, че са готови да проведат парламентарни и президентски избори.

Мубарак си отива, а военният режим, на който той служеше, драматично засилва властта си. Това не е несъвместимо с демократична реформа. Организирането на избори и подготовката на политически партии и кандидати не е нещо, което може да бъде извършено бързо. Ако военните са искрени в намеренията си, те трябва да направят тези неща. Проблемът е, че ако военните не са искрени, те ще направят абсолютно същите неща. Шест месеца са дълъг период от време, обещанията могат да бъдат забравени.

От тази гледна точка не знаем какво може да се случи. Знаем какво се случи. Мубарак напусна поста, военният режим остава незасегнат и по-силен от всякога. Според анализаторите от “Стратфор”, реално случващото се в Египет и интерпретацията, давана от външния свят, поразително се разминават.

Властта остава в ръцете на режима, а не при тълпите.

На площада в Кайро имаше големи тълпи от хора, имаше и демонстрации в други градове. Но тълпите бяха ограничени. Никога не се случи на площад “Тахрир” да се съберат повече от 300 000 човека. Макар че това са много хора, те не са нищо в сравнение с тълпите, излезли в страните от Източна Европа през 1989 г. или по време на революцията в Иран през 1979 г. Това бяха сериозни социални сътресения, при които милиони излязоха на улиците. Тълпата в Кайро никога не достигна размер, който да погълне съществена част от града.

При истинските революции полицията и военните не могат да удържат тълпите. В Египет военните избраха да не се конфронтират с протестиращите, не защото самите военни бяха разделени, но защото бяха в съгласие с основното искане на протестиращите: да се отърват от Мубарак. Доколкото военните са ядрото на режима в Египет, случилото се трудно може да бъде разглеждано като революция.

Мубарак и режимът

Тълпата в Кайро, видяна по телевизиите, не беше основният сюжет в тази драма. Основната драма започна преди месеци, когато стана ясно, че Мубарак възнамерява да направи президент на страната своя 47-годишен син Гамал, който е реформаторски настроен и не е служил при военните. Това се оказа директно предизвикателство за режима. Всъщност Мубарак беше този, който се опита да събори режима.

Режимът в Египет бе установен след преврат, воден от полк. Гамал Абдул Насър, който следваше модела на Кемал Ататюрк в Турция, който на свой ред се крепеше на армията. Намеренията бяха това да е светски режим с демократични елементи, но гарантиран и изцяло контролиран от военните. Насър вярваше, че военните са най-модерната и прогресивна част от египетското общество и трябва да им бъдат дадени отговорността и властта за модернизирането на страната.

Насър сне пагоните, а военните останаха твърдина на режима. Всеки следващ президент на Египет - Ануар Садат и Хосни Мубарак, макар формално да бяха избрани на избори от съмнителен характер – бяха офицери от египетската армия, които на свой ред снеха военната униформа, встъпвайки в политическия живот.

Решението на Мубарак да номинира своя син представляваше директно предизвикателство за режима. Гамал Мубарак няма кариера на военен офицер, нито е свързан с висшето военно командване, което е реалната власт в страната. Желанието на Мубарак да бъде наследен от сина си на президентския ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/14/11 22:35 http://e-vestnik.bg/11075/mubarak-si-otide-rezhimat-ostava/