Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил: Събитията в Египет и Тунис могат да помогнат на нашите фирми

---

Валерия Жекова е завършила география на туризма в СУ и организация и управление на външната търговия в УНСС. Има сертификат по стратегическо управление от базираната в Сиатъл, САЩ, организация "Бизнес образование за международно икономическо развитие". Работила е в областта на туризма (в "Интерхотели" и "Интербалкан") и в отдел "Износ" на шивашко предприятие. От дълги години. е управител и съдружник в "И.Н.А. трейдинг", София.

---

- Госпожо Жекова, с какво се характеризира браншът у нас в момента?
- През последните 60-70 години това е един от структуроопределящите отрасли на нашата индустрия. Имаме изградена инфраструктура от предприятия и което е най-важното, имаме позиции в Европа и в света. В момента 90% от нашата продукция се изнася на пазарите на Стария континент. По принцип секторът през последните години е изцяло експортно ориентиран. Оказва се, че в Европа не са много местата, където могат да се произвеждат качествени текстилни изделия в кратки срокове. България е едно от тях.

- Излизат ли фирмите от кризата, или все още се намират под нейното влияние?
- Секторът достигна своя апогей през периода 2005-2007 г. Нашият бранш първи пое ударите на кризата, защото хората в трудни условия най-напред се лишават от неща, които не са от първа необходимост, като дрехите. Потреблението намаля, в резултат на което сезонът есен/зима 2009-2010 при нас бе доста лош, поръчките паднаха с 20-25%. Но в същото време кризата предизвика известно оздравяване, тъй като част от фирмите не бяха достатъчно конкурентни и нямаха адекватно пазарно поведение.
Подценяването на труда води до това, че в България нивата на цените, които са готови да дадат външни възложители, са твърде ниски. Това води до изтичането на висококвалифицирана работна ръка от предприятията, които са на светло и спазват всички законови изисквания за бранша. В този смисъл може да се каже, че за нас кризата беше и оздравителна. В момента интересът към България е изключително голям. Китай се развива бурно. Там има промяна в политиката по отношение на производството на облекла и текстил. Въвеждат се много сериозни ограничения и санкции за предприятията, ако работният ден продължава повече от девет часа. Това веднага води до намаляването на производствения капацитет на Китай. Затова България, Румъния и другите балкански страни се превръщат в места, където могат да се произвеждат качествени облекла за кратко време и в малки серии.

- Събитията в Египет и Тунис вероятно също могат да се окажат благоприятни за развитието на текстилния сектор у нас?
- Така е. Вече има сериозни опити за прехвърляне на поръчки от тези държави у нас. Египет, общо взето, е ново място, в което фирмите произвеждат текстил и облекло, но тревожните събития там ги поуплашиха. Свободен производствен капацитет в страната ни обаче в момента няма. Това, което ще се случи, вероятно е новата посока, в която ние искаме да се развиваме - българските фирми ще имат възможността да избират партньорите си и в процеса на договаряне да си осигуряват по-добри условия за работа и по-високи цени за поръчките.

- Преди време основен проблем пред текстилната индустрия беше недостигът на работна ръка, той съществува ли все още?
- По време на кризата съвсем логично бяха съкратени хората от най-непроизводителните места. Нашият бранш не е от най-привлекателните за работа и в кризата отливът на работна сила започна първо при нас. През 2008 г. бяха съкратени 15% от работните места. Преди 1-2 години бяхме готови да внасяме работници от Виетнам, но кризата обезсмисли тази идея. След като се възстановиха поръчките обаче, работодателите предпочетоха да не назначават отново хора. Затова в момента проблемът отново излиза на преден план.

- Като изключим недостига на работна сила, какво друго ви пречи?
- Ниската производителност, която води след себе си ниския интерес към нашите предприятия като добро място за работа и кариера. За един работник, който не иска да се развива, заработеното за осем часа не е много повече от обезщетението, което получава като безработен на трудовата борса.

- Преди време представители на различни отрасли, сред които и шивашкия, внесохте жалба във съда срещу решението да не могат да кандидатстват за пари за технологично обновление по Оперативната програма „Конкурентоспособност“, как стои този въпрос?
- Напоследък забелязвам огромно желание у предприемачите да обновяват оборудването и технологиите, защото само така може да дойде и по-голямата производителност. Логично е да се подпомагат предприятия, които трудно могат да осъществят инвестиционни проекти със свои средства. Цел на подпомагането на предприятията е да се подобри тяхната конкурентоспособност. При нас също се използват високи технологии. За производството на едно мъжко сако например понякога са необходими 88 машини.

Интервюто взе Евгени Гаврилов
e.gavrilov@klassa.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: