От АБВ искат 40% от младите до 2020 г. да са вишисти

Известно е, че в годините на прехода значително бе отслабена учебната и възпитателната роля на българското училище като една от най-важните институции на българското общество и държавност. Въпреки върховите постижения на наши ученици в международни състезания и олимпиади, проблемите в масовото училище останаха и дори се изостриха – не само свързаните с финансирането и материално-техническата база, но и тези на учебния процес, дисциплината, мотивацията на учители и ученици, пише в статия президентът Георги Първанов в съавторство Кирчо Атанасов, Зора Попова, Мариана Тодорова, Костадин Паскалев, Андрей Бунджулов, качена на интернет страницата на АБВ. Изтъня и се разкъса връзката между учители и родители, между училището и реалните промени в обществото и икономиката. Тревожна е статистиката не само по отношение на параметрите на образователната система у нас, но и във връзка с резултатите, които се отчитат в международен план, се посочва в статията.По данни на Националния статистически институт за изминалите десет години броят на учениците е намалял значително – с над 275 000, което е обяснимо от гледна точка на демографските тенденции. Но броят на отпадналите от системата на образованието се запазва сравнително висок – между 30 000 и 20 000 годишно. Ако вземем миналата 2009/2010 учебна година, обхватът на образователната система по степени и възрастови групи прогресивно намалява от начално, през прогимназиално, към гимназиално образование, съответно – от 93.4% на 82.4% и 78.2 %. Или близо 15% от учениците не завършват образование с випуска си. Ако прибавим към тях и необхванатите в първи клас близо 7%, то се получава общо, от подлежащите на обучение ученици, 22% не завършват с випуска си.Обезпокояващ е и възрастовият състав на учителите. Над 70% са във възрастовите групи от 40 до 60 и над 60 години. През следващите 2-3 години предстои да се пенсионират повече от 6 000 учители, което ще създаде сериозен вакуум в системата. Публикуваните в края на 2010 година резултати от авторитетни международни сравнителни изследвания, потвърждават тревожните тенденции на спадане на качеството на подготовката на българските ученици. По четивна грамотност те се нареждат на 46-о място от общо 65 страни, а 41% са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че те притежават само елементарна функционална грамотност – могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстове, припомнят авторите от екипа на Първанов. Новият Закон за училищното образование, който се подготвя, трябва да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище. Реформата да навлезе в дълбочина – въвеждането на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизирането на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата – преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда, се подчертава в статията. Авторите посочват три цели 1. Подобряване на обхвата, така че деца, които подлежат на образование, да не остават извън системата. Да се сведе до минимум броя на отпадащите и приключващите със своето образование на един твърде ранен етап. Тази цел реално е обвързана с гарантирането на конституционното право на образование на лицата до 16 години. 2. Повишаване на качеството, като предпоставка за бъдещото развитие не само на всеки български гражданин, но и на обществото като цяло, на икономиката и пазара на труда. Качеството на предоставяното образование и нивото на постигната образованост са в основата на обществото и икономиката на знанието. 3. Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение. Преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности. Осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда. На възможности за квалификация и преквалификация в рамките на системата за учене през целия живот. Реабилитиране на възпитателната роля и отговорност на българското училище. Авторите са категорични, че предучилищното образование след 5 годишна възраст трябва да бъде задължително, като се поставят проблемите за материалната база. Важно е обхващане на всички подлежащи на обучение и изпреварващи мерки, предотвратяващи отпадането от образователната система, отчита екипът на Първанов. Ежегодното отпадане на над 20 000 ученици от училище е сериозен проблем с дългосрочен ефект върху развитието на страната. Това е основата, върху която се формира нарастваща неграмотност. Авторите предлагат да се обсъди и въведе електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от 5-годишна възраст до 12 клас, с оглед осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и миграцията на учениците в училища в страната и извън страната. Сред най-важните мерки, гарантиращи качеството, са достъпността на учебното съдържание като език и материал, съобразен с възрастта на децата и възможността им за усвояване на знанията. Не по-малко важни са учебният план и програма, както и учебниците. Част от това, което се учи в училище днес, "остарява" буквално на следващия ден. Училището и учителят вече не са единствен и неоспорим източник и авторитет на знанието. Всичко това изисква и налага радикално нови подходи при съставянето на учебните планове и програми, при подготовката на учебниците, в начина на преподаване. Става дума не просто за механично "разтоварване" на учебно съдържание, а за коренна промяна на самия учебен процес чрез засилване на неговия активен, творчески характер, мотивирането на ученика като активен субект в учебния процес, подчертават авторите. Те специално подчертават, че е необходима дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител. В статията се дават и редица други предложения за подобряване на училищното образование, според авторите, като се отбелязва необходимостта от Държавен стандарт за българското училище. В заключение авторите посочват, че най-важното условие за постигане на качествено нов растеж, основан на знанието, е определянето на образованието като реален първостепенен национален приоритет. Нужен е широк обществен и политически консенсус на първо място по този въпрос. Част от този консенсус трябва да стане отделяните средства за образование. Бюджетът за образование да се стреми към средно европейските нива на финансиране, като достигне до 2020 г., поне 5%. Това ще създаде реални предпоставки да се реши цялостно въпроса за обхвата и равноспоставения достъп на всички деца не просто до образование, а до качествено образование. За постигане на заложените в Европа 2020 цели: делът на младежите, които не продължават в образованието след за завършването на средното училище да падне под 10%, а делът на младото поколение със завършено висше образование да стигне най-малко 40%, се подчертава в статията. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: