03/01/11 22:50
(http://e-vestnik.bg/)

Емил Андреев: На първо място младите и децата, а после хленчещите пенсионери и лакоми старчета…

Емил Андреев. Снимка: личен архив

Писателят Емил Андреев стана известен с романа си “Стъклената река“, който получи наградата за роман годината на Фондация ВИК през 2005 г. и беше екранизиран преди година. Роден е през 1956 година в Лом. Завършва английска филология, работи като учител, журналист, преводач и преподавател по английски език в Богословския факултет на Софийския университет. Автор е и на сборниците “Ломски разкази”, “Късен сецесион”, “Островът на пияниците”, на „Проклятието на жабата”и на пиесите “Да убиеш премиер”, “Иманяри”, “Бебето”.

Като видиш писателя Емил Андреев, не може да не ти мине внезапната мисъл, че си срещнал добър човек. Дори начинът, по който той се ядосва на реалността, е незлоблив. С бялата си брада, продълговато лице и усмихнати очи, Андреев би могъл да изиграе болярин от Второто българско царство. Днес в родния му град Лом, заедно със северозападния край, 600 години след края на втората българска държава, жителите на районa са най-бедните в ЕС. Въпреки обещанията на поколения  министри за “привличане на инвеститори”, факт е прогресивното западане на парчето земя, известно с особения си диалект и много руси и синеоки хора.

- През по-голямата част от времето си живеете в село близо до Поибрене. Защо избрахте да живеете там? Къде сте през останалото време?

- Ако кажа, че вече съм на възраст, която предполага повече спокойствие и уединение, няма да сбъркам, но има и друго – естеството на работата ми е такова, че изисква да съм встрани от напрегнатия живот в София. Освен това мястото ми дава всичко необходимо, за да понасям по-леко случващото се в страната. Разбира се, аз пътувам често – у нас и в чужбина; като усетя, че се застоявам – тръгвам нанякъде. Предпочитам провинцията.

- Кога последно бяхте в северозападния край? Забелязахте ли отрицателни промени?

- Все по-рядко ходя там, но на два-три месеца пътувам, тъй като не мога дълго да живея без да видя поне за половин час Дунава. Действа ми като наркотик и той сякаш най-много ме зарежда. Явно с възрастта се увеличават и капризите ми. Иначе в нашия край има и положителни промени, но преобладават отрицателните. Има села-призраци, разбити къщи и квартали, пустеещи земи, въпиеща мизерия, сякаш сме след война. Трагично е да гледаш, непреодолимо мъчно е! А чувството за безпомощност направо те съсипва. Хората се борят, мъчат се, пък като не намират сериозна държавна подкрепа, хващат пътя за чужбина или София. Ужасно е, но пак ще трябва да се оплаквам, а не съм свикнал – не ми прилича! Трябва нещо да се направи и съм готов с каквото мога да помогна, стига някой да го поиска от мене.

- При преброяването на населението стана ясно, че Северозападна България е най-обезлюденото място в Източна Европа. Какво е вашето обяснение за тези тенденции. Има ли според вас начин това да се промени?

- Северозападният край на България винаги е бил място на динамични миграционни процеси. Дали към чужбина, дали към вътрешността на страната, но през всичките векове и до днес населението му не спира да намалява. Вероятно такава му е съдбата. Има десетки причини за това, но днес основната е липсата на поминък. Мисля, че един от начините да се съживи нашия край е като се постъпи подобно на Рузвелт след голямата депресия в САЩ. Властта трябва да проучи неговия опит – не изисква много усилия; но аз не съм икономист или политик, за да поучавам. Бедата е, че нито една власт досега не е очертала ясно каква държава искаме да бъдем. Иначе тя върви затихващо към държавоидна форма, а това е опасно за бъдещата ни съдба. Но – каквото такова! Ние сме си най-големите виновници и няма ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване