Акад. Никола Съботинов, председател на БАН: Очакваме финансирането на академията да се подобри

- Акад. Съботинов, във вторник премиерът Бойко Борисов заяви, че промените в Закона за БАН са били приети единодушно от всички партии. Така ли го приеха и учените?
- Ние също го приехме така. Даже участвахме в изготвянето на този нов проект за закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Мисля, че се получи добре. Освен представителите на политическите сили участва и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, както и наши представители. Всички стигнаха единодушно до един проект, който ще бъде внесен в парламентарната комисия по образование и наука и след това ще се обсъди в пленарна зала. Предполагам, че на 9 март ще бъде внесен в комисията по образование и до един месец той ще бъде приет в парламента.

- Кои са основните положения в него?
- Има три основни положения. Това са: Съветът на настоятелите, който се изгражда към БАН, който ще бъде с четиригодишен мандат. Вторият момент е, че академията ще бъде на пряк отчет пред българския парламент. Третото е, че проектът за закон ще се съгласува със Стратегията за научни изследвания.

- Кои ще са представителите на Съвета на настоятелите и какви дейности ще извършват те?
- В Съвета на настоятелите ще участват общо 18 души, като 13 от тях ще са с право на глас, а останалите 5 ще са без право на глас. От тези 13 ще има двама представители на министерства, определени с решение на Министерския съвет. Предполага се, че това ще бъдат министърът на финансите Симеон Дянков и образователният министър Сергей Игнатов. Ще има един представител на Сдружението на общините у нас. Това е добре, защото поначало БАН започна активна дейност, свързана с различните райони на страната. Ще участват и двама представители на Националните представителни организации на работодателите. Това ще бъде връзката между бизнеса и академията. Другите, които ще се включат в настоятелството, са представител на Съвета на ректорите на висшите училища, двама представители на юридически лица с нестопанска цел в областта на науката или изкуствата, като например Съюза на учените в България. Освен това като членове ще бъдат включени предишният председател на БАН, двама изявени учени от академията, определени от общото събрание, както и двама чуждестранни учени по предложение на Европейската научна фондация. Без право на глас в съвета ще бъдат председателят на парламентарната комисия по образование, в случая Огнян Стоичков, представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Сдружението на банките и на дарители на академията. В членовете, които нямат глас, се включва и настоящият председател на БАН, който ще ръководи Съвета на настоятелите.

- Какви функции ще изпълнява този съвет?
- Важно е да се каже, че този съвет преди всичко ще подпомага развитието на академията и нейното ефективно управление, управлението на финансовите средства и собствеността й. В дейностите му се включва и съгласуване на внесените в общото събрание приоритети на научноизследователската дейност на БАН, ще прави предложения във връзка със стратегическия план на академията и водещи проекти. Също така той ще дава мотивирани становища до общото събрание на академията за изменение и допълнение на устава на институцията, както и за създаване, закриване и преобразуване на академични институти и други самостоятелни структурни звена. Тези становища ще бъдат отправени към общото събрание на БАН и окончателните решения ще се взимат оттам, т.е. академията продължава да функционира и нейните ръководни органи запазват функциите си. Добре трябва да се знае, че Съветът на настоятелите няма да извършва оперативна управленска дейност, а тя ще е функция на нейните ръководни органи – общото събрание на БАН, Управителния съвет и председателя на академията. Една от важните функции на съвета е, че ще трябва да съдейства за осигуряване на необходимите бюджетни средства за академията. В момента финансирането на БАН е под всякаква критика и се надявам, че с дискусии и обсъждания ние ще можем да съдействаме да го подобрим. Всички решения от Съвета на настоятелите ще се взимат с мнозинство 2/3 от списъчния състав. След това тези решения ще се отправят за съгласуване до общото събрание на БАН.

- Притеснява ли ви фактът, че министър Дянков ще бъде един от настоятелите на БАН, след като много пъти сте заявявали, че той иска да закрие академията?
- Сега вече се надявам, че няма да иска да я закрива. Академията има международна оценка, която показва, че тя работи добре. Надявам се, че като почнем да работим вече на една маса, всички ще разберат какво прави академията, какви резултати има, от какво се нуждае, за да бъде полезна на България.

- Как ще става отчитането пред парламента?
- Председателят на БАН ще представя годишния отчет на БАН в срок до 30 април, както и за дейността за цялостната дейност на академията и всички академични институти, а това, дали се одобрява или не, ще бъде отразено в бюджета за следващата година. Така отчитането ще бъде по-прозрачно. Ще се отдаде и необходимото внимание на БАН и ще има подобрение на взаимодействието ни с правителството, с бизнеса, с висшите учебни заведения и, разбира се, с парламента, който е основен за развитието на академията.

- Въпреки че промените са съгласувани, субсидията на БАН остава същата. Как ще се справите с нея?
- Очаквам, че ще се намерят начини, за да можем да продължим да работим нормално. Сега академията функционира в един режим на страшен недоимък, като парите не достигат и за изплащане на 70-75% от фонд „Работна заплата“. Не можем да поддържаме инфраструктурата си, сградния фонд, не можем да осигурим необходимите условия да функционират институтите и да изпълняват проектите, по които имат ангажименти. Средства за заплати почти няма, като главно средствата за заплати се осигуряват от бюджетната субсидия. За да функционира инфраструктурата на академията, ние трябва да осигурим условия. Във вторник на връчването на годишните награди за учени „Питагор“ премиерът Бойко Борисов каза, че ще помисли за науката. Той знае в какво положение се намираме и смятам, че ще се постарае нещо да направи. Трябва да има някаква корекция, защото не може да продължаваме така. Бюджетът, който беше определен на академията, не беше достатъчно добре обмислен, той е много рестриктивен и определено не е бюджетът, който е нужен на академията.

- По какъв начин ще протече реформата оттук нататък?
- При нас реформата продължава. Още като поех поста председател на БАН, казах, че ще започна реформи в академията. Първата крачка беше международната оценка, след това подобрихме съотношението възрастни – млади хора, направихме пенсиониране на 500 души на академията. Започна наемане на млади хора, което за съжаление спря заради жестоката финансова криза, която ни удари. Следващата крачка беше промяна в структурата. От 69 института ние направихме 42, които са разпределени в девет важни направления, свързани с развитието на държавата, и които отговарят за европейските приоритети. Тази структура е факт и тя функционира. Има още какво да реформираме, но то е свързано с финансови средства. Там, където имаме повече администрация, която трябва да освободим, за да го направим, трябва да имаме възможност да платим обезщетения и отпуски. Вече всички служители знаят показателите си, след като направихме атестацията, и могат да получават диференциално заплащане на базата на качеството на техния труд. Това обаче също не го прилагаме, защото нямаме средства за заплащане. Сега средствата, които получават работниците, са под необходимия минимум. Това, което зависи от нас, сме го направили, сега очаквам държавата да ни помогне, защото реформи без финансиране не стават. Почти сме приключили с формирането на всички структурни звена. Миналата година намалихме с близо 1000 души броя на служителите в академията, т.е. една част от ненужния персонал го освободихме, сега остава да довършим нещата, но това може да стане, след като имаме допълнително финансиране.

Интервюто взе Соня Стамболийска
sonya_stam@yahoo.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: