Европа ще отпусне 1 млрд. за развитието на водородното гориво

Владко Панайотов, евродепутат

Тези дни се срещнах с комисаря по науката и изследванията Янец Поточник и разгледахме различни аспекти, които са свързани с екологията и технологиите. Обсъждахме три категории въпроси. На първо място беше суровинното осигуряване на Европа. Средствата за неговото осигуряване все повече нарастват и вече се изразходват към 300 млрд. евро годишно. Без нужните стратегически метали ние няма да може да влезем в новата енергийна ера, т.е. да произвеждаме нови източници на енергия като водородните. В тази връзка преди дни организирах семинар за бъдещето на разработките, свързани с водородното гориво и енергия. На нея присъстваха учени и индустриалци от цяла Европа. Основната причина да се съберем беше да се обсъди какво може да направим в ситуацията, когато ядрената енергетика придобива негативен образ в обществото.
При всички положения аз не виждам как може да се изгради мостът към бъдещето като по-модерните соларни инсталации или въвеждането и използването на водорода, без през близките 50 години да сме подсигурени с традиционните енергийни източници като въглища, ядрена енергетика и т.н. Големият проблем е, че не може да се реализира новата зелена икономика, ако хората не бъдат убедени, че ще им се повишава жизненото ниво. Не бива гражданите да плащат непосилен данък за едно светло бъдеще, което не се знае кога ще дойде. Това значи, че трябва много внимателно да се изготвят и съгласуват стратегиите за развитието на енергетиката, които ще се приемат занапред.
Привлякох най-добрите специалисти по водорода и електроавтомобилите, за да обсъдим какви са възможностите за развитието им. Поканих фирмата „Даймлер“ в България, за да започнат производство на следващото поколение батерии. Идеята е това производство да се запази в границите на Европа. С експертите говорихме за бъдещето на елекромобилите. Проблемът при тях е, че се налага да се въведат батерии, които да работят при много по-широк температурен диапазон, за да могат да съхраняват енергия в много по-дълъг период и да са в пъти по-евтини, за да могат да си ги позволят масово хората. За момента все още те са екзотика. Същото се отнася и за водорода. Трудностите при него са свързани с безопасното съхранение и изграждането на транспортна връзка за него в Европа. Основният проблем е как водородното гориво ще се произвежда, ако бъде за сметка на допълнително увеличаване на вредните емисии, защото тогава се обезсмисля използването му. Целта е да се постигне екологично чистото му производство. Следващата година от ЕС ще бъдат отделени над 1 млрд. евро за решаването на тези проблеми, свързани с водородното гориво.
Другото, което обсъждахме с комисаря Поточник, беше „суровинната дипломация“. Най-вече с Африка, Латинска Америка, Канада и Австралия, където са съсредоточени повечето неизползвани ресурси. Ако оставим това направление, постепенно ще изостанем във всички модерни технологии като мобилна техника, компютърна техника, комуникации и т.н. Моите виждания по този въпрос са да помогнем на по-изостаналите страни с технологии и в замяна да получим ресурси.
Второто направление беше нуждата от нов микс на енергия, като това по никакъв начин не означава отричане на ядрената енергетика. Трябва обаче да се има едно наум, че обществената съпротива срещу нея ще се засилва все повече. Като българи трябва да определим и къде ще бъде мястото на нашата страна. Най-вече, ако искаме да реализираме националните си интереси, трябва да предприемем по-гъвкава и настъпателна политика спрямо ЕС.
Третата тема, която обсъждахме, е свързана с електронните отпадъци. Някои държави все още ги възприемат като тежест, а не като ресурс, който може да бъде използван. Основният момент е, че ценните метали, които са вложени в тях, ще могат да бъдат усвоени повторно и няма да бъдат изнасяни от Европа. Това ще води до откриване на нови работни места и увеличаване на БВП на дадената държава. Повечето от правителствата смятат, че след като получават 30% от стойността на тези отпадъци, получават достатъчно средства. Категорично трябва да кажа, че по този начин губим много, защото после същите тези ценни ресурси се връщат при нас като извлечени метали или готови продукти.
Ако ние успеем да оптимизираме работата на енергийния сектор и да съкратим средства от неговата работа, Европа ще стане печеливша.

Прочети цялата новина

Свързани новини: