Силата на УЛИЦАТА

" УЛИЦАТА - тя е силата, която диктува хода на революцията в Тунис!"- Кръстьо Петков Тунис, Тунис /КРОСС/ Така формулира своя отговор един от първите ми събеседници, Саид - електорален консултант, когато го попитах кой направлява промените.Оценката на този независим и интелигентен експерт, с международен опит и набито око, изглеждаше логична. Но как точно УЛИЦАТА упражнява своята власт - това е далеч по-интересна загадка! Улицата е анонимен субект, а революциите - както класическите /с влиятелни идеолози и популярни водачи/ така и постмодерните /без публично известен лидер/ все пак се движат от нечия инициатива. Няма как да се формират искания за социални промени сред мнозинството граждани, без идеи и иновации, родени от живи хора. Кои са тези хора и как налагат своята воля? От десетките срещи и разговори в Тунис / преди това - в Брюксел и София, със специалисти-арабисти/ стигам до следното заключение: УЛИЦАТА е социалното пространство, в което се концентрирала днес революционната енергия на човешките маси. Там, на Мейн стрийт, се случва социалната динамика. Днес, в 21 век, хората не заливат улиците и площадите, мотивирани от групови/класови организатори и лозунги, както е било в историята. В тази динамична локация пулсират форми на публична активност, насочвани чрез социалните мрежи. Инициаторите и активистите са млади и интелигентни хора, разположени в хоризонтални конфигурации /т.нар. плоски йерархии/. Доверието в Мрежата - проводник на информация и мултипликатор на индивидуалните замисли - засега не подлежи на съмнение. Иначе не може да обясним как за броени часове едно съобщение във Фейсбук възбужда интерес и изпраща на точно определено място хиляди протестиращи /както например се случи и в България през януари 2009 г. - след убийството на студент в университетския кампус; или при неотдавнашните протести в големите градове на България , проведени от младежи и автопревозвачи срещу спекулативно високите цени на горивото /. ГНЕВЪТ е социалното оръжие, с което умело си служат новите революционери. Този феномен е забелязан и от изследователи на други социални и политически революции /например от Дейвид Ост, който прави великолепна възстановка на мощните протести на полската "Солидарност" в своята книга "The Defeat of Solidarity"/. Друг колега Мохамед, мой първоначален наставник в София преди да потегля към Северна Африка /журналист с над 20 годишни наблюдения върху геополитическите събития в арабския регион/ обясни по следния начин ефекта на ГНЕВА: "Когато се събират 50 или 500 души, може да ги уплашиш и победиш. Арабските диктатори владеят този занаят и не се колебаят да употребят оръжие срещу бунтовниците. Но ако на улицата се стекат 100 000 души, които после стават един милион, както се случи през януари т.г., няма как да ги спреш. Те самите предизвикват страх у своите неприятели".
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: