ЕП констатира тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове

На свое заседание Комисията по регионално развитие на Европейския парламент обсъди проектодоклада за усвояването на средствата по структурните и Кохезионния фонд на ЕС: поуки за бъдещата политика на сближаване, съобщиха от Делегацията на българските социалисти в ЕП. В рамките на дебата, българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов обърна особено внимание на факта, че въпросът за усвояването на средствата от ЕС "е важен не само с оглед на бъдещето". "Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата съществува и в момента и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни", заяви Евгени Кирилов. "Процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен", подчерта българският евродепутат. Според него "представените цифри са един ориентир и те показват тревожни тенденции". "Първо, усвояването от фондовете средно за ЕС е около 22-23 %, а сме в средата на настоящия седемгодишен период. Второ, големи са разликите между първенците по усвояване и последните. Това означава, че освен общи проблеми за всички държави-членки има и специфични проблеми, свързани с усвояването в отделните държави или че общите проблеми имат по-силно отражение в едни отколкото в други държави". На следващо място Евгени Кирилов се спря на някои от основните фактори, които влияят върху разходването на фондовете за сближаване: "Безспорно сложните процедури и неяснотите в законодателството, както на европейско така и на национално ниво, са една от основните причини за забавяне на усвояването и за допускането на грешки, което допълнително усложнява ситуацията. В тази връзка опростяването на процедурите продължава да бъде на дневен ред. За бъдещето ще е полезно да се установи кое наистина помага за контрола и правилното усвояване и кое е излишно и може да се пропусне. Ако ЕК даде едни ясни напътствия към държавите-членки те биха били улеснени при разработването на своите национални правила. В момента някои от държавите-членки са направо стресирани от опасността да връщат пари обратно и затова са усложнили така вътрешните си изисквания, че постигат обратния ефект - бенефициентите да допускат грешки и нередности, не нарочно, а от объркване." Според Евгени Кирилов основни проблеми са и административният капацитет, чието укрепване на всички нива продължава да бъде належащ проблем, и навременното приемане на документите за следващия програмен период. Последното е важно условие, защото това ще даде възможност на държавите-членки да се подготвят и да започнат без забавяне изпълнението на програмите след 2013 г. В заключение българският евродепутат припомни: "Не трябва да се забравя, че не само цифрите на разплатените средства имат значение. Има значение и реално постигнатия ефект от вложените пари". /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: