Кадафи ще падне, но кой ще го смени?

03/22/11 22:30
(http://e-vestnik.bg/)

Кадафи ще падне, но кой ще го смени?

в. Индипендънт

Силвио Берлускони и Муамар Кадафи. Снимка: ЕПА/БТА

През следващите няколко седмици Муамар Кадафи вероятно ще загуби властта. Разположените срещу него сили са твърде силни. Собствената му политическа и военна подкрепа е твърде слаба. САЩ, Великобритания и Франция едва ли ще позволят да се стигне до задънена положение, в което той ще държи Триполи и част от западна Либия, а бунтовниците ще държат източните части на страната.

Дори преди въздушните удари Кадафи не можеше да мобилизира повече от 1500 души за настъпление към Бенгази, а много от тези хора не бяха обучени войници. Причината за тяхното настъпление е, че бунтовниците на изток не могат да хвърлят в сражение 6-те хиляди войници, чието дезертиране разпали първоначалното въстание.

Първите дни на чужда намеса отразяват опита на САЩ и техните съюзници в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г. с това, че преминават изключително добре. Въздушните нападения поразиха колона от танкове и пехота на юг от Бенгази. Оцелелите избягаха. Разгромът може скоро да заприлича на бързото разпадане на талибаните и иракската армия.

Повечето хора в Ирак и Афганистан бяха доволни, че се отървават от управниците си, а повечето либийци ще бъдат доволни да видят гърба на Кадафи. Режимът му може да падне по-бързо от очакваното. Учени размахват пръстите си през последните няколко дни с думите, че Кадафи може да е луд, но не е глупав. Това обаче не трябва да омаловажава театралните качества на неговия режим.

Следващият етап в Либия, след падането на Кадафи, има потенциала да доведе до катастрофа, подобна на тази в Афганистан и Ирак. И в двата случая успешната война превърна САЩ в доминиращата сила в страната. В Ирак това бързо се превърна в старомодна империалистична окупация. “Окупацията бе най-голямата грешка”, както обича да казва един иракски лидер. В Афганистан САЩ винаги дърпат конците, макар Хамид Карзай да е начело на правителството.

Същият проблем ще се случи в Либия. Щ има липса на надежден местен партньор. Бунтовниците показаха, че са политически и военно слаби. Всъщност ако това не бе така, нямаше да има нужда от чужда намеса в последната минута, която да ги спаси. Местните лидери, които се издигат до върха при тези обстоятелства, са обикновено тези, които говорят английски език най-добре и се разбират със САЩ и техните съюзници. В Багдад и Кабул онези, които първоначално се надигнаха, бяха онези, които най-много раболепничеха и и които бяха готови да излязат пред Конгреса, за да изразят пълната си благодарност за действията на Америка.

Има и друго усложнение. Либия е петролна държава като Ирак, а петролното богатство изглежда изважда на преден план най-лошото у всеки човек. То води до автокрация, защото който и да контролира петролните приходи, може да си плати за сериозни сили за сигурност и да пренебрегне обществото. Само малък брой държави, които изцяло разчитат на петрол, са демокрации.

Бъдещите либийски лидери, които ще разиграват картите си през следващите няколко месеца, може да се поставят в позиция да спечелят доста пари. Иракски държавен служител в Багдад цинично коментира преди падането на Саддам Хюсеин през 2003 г., че “иракчаните в изгнание са точно подобие на онези, които сега ни управляват”, но настоящото лидерство е почти заситено “тъй като ни ограбва от 30 години”, докато новите управници “ще бъдат изгладнели като вълци”.

Вече има сигнали, че Дейвид Камерън, Хилари Клинтън и Никола Саркози вярват твърде много на собствената си пропаганда, най-вече за подкрепата на Арабската лига за въздушните удари. Дипломати, които обикновено не зачитат становищата на Арабската лига, изведнъж започнаха да гледат на призива й за забранена за полети зона като доказателство, че арабският свят одобрява намеса.

Това може да се промени много ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/22/11 22:30 http://e-vestnik.bg/11342/kadafi-shte-padne-no-koy-shte-go-smeni/