Градовете по Дунав започват плавно да обръщат бизнеса си към реката

Местните власти в регионите по Дунав, като Свищов, Тутракан, Силистра, Русе, Шумен, вече започват да търсят предимствата да се намират до река. Всеки от градовете пробва варианти за справяне с икономическата криза и трудностите при усвояване на средствата по еврофондовете поотделно. Свищов разчита на няколко основни бизнеса - на „Свилоза“ на Красимир Дачев, на инвестициите на румънския бизнесмен Йон Николае, собственик на втората по икономическо значение румънска фирма "Интер агро", и на студентите. От няколко месеца вече пуснаха и ферибота до Зимнич, финансиран от Николае, който се движи на всеки четири часа. Местните бизнесмени коментират, че все още няма голям ефект от туристите в района, нито в оживлението на икономиката. Това обаче ще се промени, защото разстоянието до северната съседка се скъсява с около 200 км, тъй като не се минава през Дунав мост, твърди Венцислав Евтимов, собственик на ресторант „Свищов“. Самият ресторант заема етаж от къщата на първия финансов министър на България Григор Начович. Сферата на услугите - хотели, ресторанти, кръчми, дискотеки, също се развива много добре заради големия брой студенти, населението на града се е увеличило с 1/3 ( 12 000).
„Винпром-Свищов“ вече няма договори с руски компании, алтернативата е в нови пазари, работим с контрагенти от Виетнам, разказа Свилен Димитров, изпълнителен директор на фирмата. Като цяло общината е финансово стабилна и безработицата е най-ниската в областта (8,03% през февруари при средно 9,34% за страната), съобщи кметът на града Станислав Благов. Проблемна е реализацията на проектите по еврофондовете, а най-сериозният въпрос е свързан с пътищата и водния сектор, казва заместникът му Емил Димитров.

Туристите минават транзит

Местните хора се оплакват, че туристите от круизите минават транзит през града и отиват към Варна и Велико Търново. Обиколните турове по същия начин пренебрегват речния град.
По пътя за Силистра трябва да поемете пътя за Тутракан и да посетите града на рибарите. Общината търси пари по програмите за туризъм за възстановяване на пет от къщите в рибарската махала. Градовете по Дунав са опасани с крепостни стени, които местните власти трябва да възстановят. Общината подготвя проект за техническа помощ по „Околна среда“. Проектите за трансгранично сътрудничество вървят бавно и това е една от нереализираните ни мечти, посочи заместник-кметът Иван Недев.
Най-големият проблем на речните ни населени места е липсата на финансиране за културно-историческите паметници. Тук от години музеят не работи, защото покривът му тече. В региона има и скални светилища, много по-стари от тези в Иваново, които вече са открити, но не са достатъчно проучени. Общинските власти се справят както могат и се спасяват поединично. Още по-трагичен е случаят с римската гробница от средата на IV век, изцяло изографисана.
Според местната управа причината за слабата популярност на града е освен отдалечеността от София, така също и липсата на добре развити връзки с Букурещ. Една от надеждите все пак е да започне да се работи по дългоочаквания проект за мост „Силистра-Кълъраш“, още повече че само преди седмица обществената поръчка за консултант по проекта беше обявена. Крайбрежната ивица е държавна собственост, държавата не прави нищо за стопанисването й, а общините са с вързани ръце. Друг проблем е, че не можем финансово да обслужваме проектите си, обясни Веселин Андреев, зам.-кмет. Искаме и пътническото пристанище, което сега се управлява от държавно предприятие. Не оставяме надеждата за транспортна връзка на югоизток Силистра-Шумен-Ямбол-Лесово-Хамзадбейли (Турция), посочи Андреев. Силистра е първото дунавско пристанище на 375 км от делтата, което може да има огромно икономическо значение, коментира и туроператорът Теодор Велев. Засега бизнесът по реката като че ли се изчерпва с разходките с кораб.
В Шумен също търсят варианти да увеличат популярността на своите обекти. Тази година сами ще организират 1330 г. от създаването на българската държава, което ще е съпроводено с много събития. Проучваме възможността да получим единствения конезавод в България- „Кабиюк“. Шумен и Велики Преслав, където са първите две столици на българското царство, подготвят редица амбициозни проекти. Една от тях е да направи атракция на Преслав „Шоу, звук и светлина“. Шумен пък предвижда да възстанови Мадарския конник.
Хората във всяко населено място, което посетихме в Североизточна България от Свищов през Русе, Тутракан, Силистра, Шумен, ще ви каже, че за да стигнете, трябва да сте тръгнали точно за тук.

---

Какво можем да посетим в близост?

---

Очаква се 12 000 туристи да видят тракийската гробница и могилите в с. Свещари. Гробницата впечатлява с различните образи на 10 жени, а могилите - с плъзгащи се врати на входа.

В Свищов, Града на 100-те първи неща, както се хвалят местните, може да посетите къщата музей на Алеко Константинов. Не забравяйте да питате какво още може да видите в близост – не е малко. Това са още етнографският музей, къщата на българския бит, църквата на Колю Фичето, крепостта Калето, организира се фестивал на античното наследство заради лагера на римските легиони в Нове...
Разходката към Русе е също толкова приятна. По пътя може да посетите средновековния град Червен и Ивановските скални църкви. Не пропускайте също красивия скален Басарбовски манастир и пещерата Орлова чука. Може да направите разходка по Лом с кану, обикаляйки най-хубавите места на околността. В Русе пък има над 40 къщи паметници на културата, сред които къщата на Захарий Стоянов, на Никола Обретенов, позната като къщата на Баба Тонка, къща на русенския бит Калиопа, музей на транспорта.
В близост до крайбрежната ивица на Русе пък се намира и римската крепост Сексагинта Приста от времето на император Траян (втората половина на I век). До нея се намира уникално бомбоубежище от 1940 г.
В Тутракан се намира единственият в страната музей на лодката „Дунавски риболов и лодкостроене“. Най-хубаво е в началото на юни, когато се появява остров Тутракан.
Следващата спирка задължително трябва да е резерватът „Сребърна“. Римската гробница в Силистра от 30 години е затворена, защото влагата разрушава стенописите й.
Много българи още не са били в с. Свещари, където се намира уникалната гробница на тракийския цар Дромихет с няколко надгробни могили. Въпреки това 80% от туристите са българи. В района на архитектурния резерват „Сборяново“ има 103 могили, тук се намира и гробницата Демир Баба Теке.

Прочети цялата новина

Свързани новини: