Либийски сценарий заплашва Алжир

Правда.ру

Северноафриканският филиал на Ал Каида се готви да реализира либийски сценарий в Алжир. По данни на в. „Експресион“, трофейни оръжия — плячка от арсеналите на Кадафи, са прехвърлени през пустинните райони в Мали, където през последните години стават все по-силни ислямистите. Последните действат не само срещу малийските, но и срещу алжирските власти. Ислямските фундаменталисти не признават границите, начертани навремето с линийка от европейските колонизатори.

Ислямистите са превърнали територията на Мали в един вид тилова база, от която редовно нанасят удари по Алжир. През последните години алжирските силови структури неведнъж провеждаха специални операции срещу радикалите заедно с малийските си колеги. Успехът им обаче засега е доста относителен. Стотици ислямисти са ликвидирани в кръвопролитните операции, но алжирските сили също търпят значителни загуби — по неофициални данни, десетки убити и ранени. И най-важното, алжирците не успяват да унищожат докрай терористичните бази.

Ще припомним, че по време на войната за независимост на Алжир (1954-1962 г.) територията на Мали бе използвана от алжирските партизани за борба срещу френските колонизатори. Последните редовно изпращаха там с делтапланери войници от френския Чуждестранен легион, които палеха партизанските бази и ликвидираха всичко живо там. Но щом се изтегляха, муджахидините отново надигаха глава.

Тъй че опасенията на алжирците са разбираеми. Защото списъкът с трофеи от складовете на Кадафи включва не само стрелково оръжие, но и тежки въоръжения, също и преносими зенитни ракетни комплекси. В тази връзка алжирските журналисти предупреждават Запада да не изпраща на либийските бунтовници нови оръжия, които би могло да се използват срещу Алжир.

„Наивно е мнението, че Ал Каида ще действа само на либийска територия“, пише „Експресион“. Затова Алжир съществено засилва охраната на границата с Либия, дълга 960 километра — изпраща там 10 хиляди войници и жандармеристи, подпомагани от хеликоптерен отряд. При всяко положение изявленията на алжирските вестникари за пореден път сочат какво представляват т. нар. въстаници, горещо защитавани от Запада.

Най-малкото, хората от „Ал Каида в ислямския Магреб“ се чувстват там като риба във вода. Иначе как да си обясним, че бунтовниците се оплакват от недостиг на оръжия, но заделят от тях и за „алжирските си братя“? Някои експерти споменават за парична сделка, но това не обяснява какво е накарало либийските бунтовници „да жертват и последната си риза“ заради своите братя от Алжир.
Най-вероятно лидерите на северноафриканския филиал на Ал Каида просто преразпределят наличния ресурс, преди да започнат операции на други направления.

Със сигурност обаче алжирските власти гледат да се презастраховат срещу евентуални опити и тяхната страна да бъде демократизирана по модела, приложен в Либия. Защото имат предостатъчно поводи за опасения. Щом пожарът на гражданската война успешно бе разпален в Либия — страна с тъй високи социални стандарти, какво остава за Алжир, където 22,6 на сто от населението живеят под чертата на бедността.

Не бива да забравяме и друго: гражданската война, пламнала в Алжир през 90-те, тлее и до ден днешен. Навремето алжирските силови структури успяха да спечелят само първия рунд от схватката. А през 2006 г., когато Ал Каида подслони под крилото си местните ислямисти, започна нов рунд и той продължава с променлив успех.

И днес Алжир е заплашен от чуждестранна намеса, както никога преди. Напоследък страната все по-често огорчава Запада и Франция, бившия си колониален владетел. Наред със Сирия Алжир е най-последователният противник на операцията срещу Либия. Алжирският в. „Ал Хабар“ например пише, че западните държави са искали и по дипломатически, и „по официални военни канали разрешения за прелитане на самолети“.

Ставало дума не само за машини, създаващи смущения, за разузнавателни самолети, въздушни цистерни и стратегически бомбардировачи. Алжирците обнародваха данни, че НАТО е искала разрешения за прелитане на самолети, които да стоварят в Централна и Южна Либия десант от специални сили със задача да унищожи тиловите бази на Кадафи.

Нещо повече, НАТО не изключва възможността, че Алжир снабдява Полковника с храни и данни от своите радиолокатори, които следят авиацията на алианса, а междувременно си затваря очите за факта, че през алжирско-либийската граница при Кадафи пристигат все нови хора от многобройните му привърженици в цяла Африка.

Успоредно с това отношенията на Алжир със Запада видимо се влошават. Мнозина алжирци сметнаха, че тъкмо тях е имал предвид френският президент Никола Саркози, заплашил през март да постъпи, както с Кадафи, и с други арабски „диктатори нарушители на човешките права“.

Не са по-добри и отношенията на Алжир с основния гарант на световната демокрация — САЩ. В края на 90-те например Вашингтон демонстрира трогателна загриженост за алжирските ислямисти, подложени на прекомерно активен натиск от тогавашния президент на Алжир Лиамин Зеруал, и Белият дом изигра не последна роля в оттеглянето на държавния глава. Всичко това даде основания американците да бъдат заподозрени, че не играят честно и съзнателно подкрепят терористите в Северна Африка. Зеруал бе сменен от по-предпазливия Абделазиз Бутефлика, но и неговите методи за потискане на опозицията, надигнала глава, напоследък все по-често се осъждат от Америка.

През януари-февруари Алжир бе залят от масови протести, но местните силови структури успяха да ги потушат. Това не остана незабелязано от САЩ и на 13 февруари последва гневна тирада от Вашингтон. Държавният департамент на САЩ настоя „алжирските сили за сигурност да проявяват сдържаност“ към „демонстрантите“.

Странно защо американците не бяха притеснени дори от съществената ...

Свързани новини: