Сприятеляване със страха

04/27/11 21:15
(http://e-vestnik.bg/)

Сприятеляване със страха

Пема Чодрьон. Снимка: личен архив

Да предприемеш духовно пътуване, е като да отплаваш с малка лодка през океана в търсене на непознати земи. Просветлението идва с всеотдайната практика, но рано или късно се сблъскваме със страха – въпреки всички придобити знания ни се струва, че отвъд хоризонта ни очаква бездна и ще пропаднем в нея от ръба на света. И все пак, както всички откриватели, и нас ни притегля неизвестното, независимо че не сме сигурни дали ще имаме куража да се изправим пред него.

Ако будизмът ни заинтригува и решим да го опознаем, скоро ще открием, че в него съществуват различни пътища, по които можем да поемем.

Чрез медитацията за прозрение, започваме да се упражняваме в осъзнатост и да се учим как да присъстваме изцяло във всички наши дейности и мисли. Дзен пък ни говори за пустотата и ни предизвиква да се потопим в отворената и безгранична яснота на ума. Учението Ваджраяна (Практика в будизма, наричана още „Диамантения път”, която учи да възприемаме резултата като самия път. – Б. а.) – или Диамантения път – ни запознава с идеята да работим с енергията на всички ситуации и да приемаме всичко, което ни спохожда, като неотделима част от състоянието на пробуденост. Всеки един от тези подходи може да ни увлече и да ни вдъхнови да продължим откритията си, но ако искаме да навлезем по-дълбоко под повърхността и да практикуваме без колебание, в един момент неизбежно ще се сблъскаме със страха.

Всяко живо същество изпитва страх. Дори и най-малкото насекомо. Когато след отлив нагазим в локвите по плажа и опитаме да докоснем с пръст нежните тела на морските анемони, те се затварят. Всяка твар инстинктивно реагира по същия начин. Нормално е да изпитваме страх при срещата с неизвестното. Това чувство е част от живота, присъщо е за всички ни. Така реагираме на мисълта за самота, смърт или липсата на опора. Страхът е естествена реакция в отговор на приближаването към истината.

Но ако решим да не бягаме от случващото се, преживяванията ни стават много наситени. Когато няма къде да избягаме, идва яснотата.

По време на едно дълго уединение достигнах до прозрение, което имаше за мен стойността на потресаващо откровение: ние не можем да живеем в настоящето и в същото време да направляваме хода на живота си. Това се подразбира от само себе си, знам, но когато човек сам стигне до тази истина, тя го променя. Непостоянството става видно в настоящия момент; също както състраданието, чудото и смелостта. Както и страхът. Когато човек се намира на границата с непознатото, изцяло в настоящето, без ориентир, изживява чувството, че е загубил земята под краката си. Именно тогава стига до по-дълбоко разбиране, защото открива преходността на настоящето и че това преживяване може да донесе едновременно пълно обезсърчение и нежна лекота.

Когато започнем да следваме будисткото учение, сме изпълнени с идеи и очаквания. Търсим отговори, които ще задоволят глада, който ни е мъчил дълго време. Но последното, което искаме, е да срещнем торбалан, от когото толкова се боим. Разбира се, хората се стараят да ни предпазят. (Спомням си, когато започнах да практикувам медитация, инструкторката, след като ме научи на техниката и ми представи основните идеи, ме предупреди: „Моля ви, не се заблуждавайте, че медитацията ще ви освободи от раздразнителността“.) Но предупрежденията въобще не ни възпират. Дори ни подтикват да продължим по-нататък.

Става въпрос за опознаване на страха, да можем да се изправим пред него – не за да решим проблемите си, а за да се освободим от стария начин, по който виждаме, чуваме, вкусваме, помирисваме и мислим за всичко. ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/27/11 21:15 http://e-vestnik.bg/11636/spriyatelyavane-sas-straha/