Безмълвното покаяние на един палач от Червените кхмери

Методичният и усърден палач на радикалното комунистическо движение на Пол Пот “Дойк” бе осъден днес на 30 години затвор. Той е единственият Червен кхмер, признал се за виновен в процес, който разкри ужасяващата му двойнственост. Обвинението беше поискало 40 години затвор в трибунала под егидата на ООН. Дойк е на 67 години и се очаква да прекара остатъка от живота си в затвора, освен ако не се вземе друго решение.

Личността на Каинг Гуек Еав по прякор Дойк никога не е била еднозначно приета. Когато френският му адвокат Франсоа Ру описваше искреното покаяние на човек, който иска “да се върне в редиците на човечеството”, оцелелите от обвинението заявяваха, че това са “крокодилски сълзи”. През цялото времетраене на процеса от март до ноември 2009 г. дребничкият сивокос мъж с властен поглед призна недопустимото и пое отговорността за изтезания, жестокост като политически метод, екзекуции и терора, царял в Туол Сленг - затвора на Червените кхмери в Пномпен.

“Нося емоционална и законова отговорност”, заяви той. Приел християнството през 90-те години, той неколкократно помоли за прошка малцината оцелели и семействата на жертвите и дори поиска да получи “най-строгата присъда”.

Роден на 17 ноември 1942 г. в село от провинция Компон Том северно от Пномпен, Дойк е преподавал математика преди да се присъедини към Червените кхмери през 1967 г. “за да освободи народа си, а не за да извършва престъпления”. След падането на режима през 1979 г. той продължава да членува в движението и работи за хуманитарни организации преди да бъде открит през 1999 г. от ирландския фотограф Ник Дънлоп.

“Педантичен, съвестен, стараещ се да бъде харесван от висшестоящите” според психиатрите, съденият за военни престъпления и престъпления срещу човечеството палач е поддържал строг отчет на дейностите на затвора, което осигурява ценни данни за съдиите и историците три десетилетия по-късно. Макар че не е отричал ролята си на шеф на затвора и понякога да избухваше в сълзи при описването на миналото му, Дойк не призна да е извършил лично екзекуция.

Той създаде впечатлението на човек в плен на доктрина, неспособен да каже “не”. Отказва да поеме политическа роля в режима на Пол Пот (1975-79) и оправдава усърдието си със страха, че ще бъде убит. Международният прокурор Уилям Смит описа “ентусиазма му и педантичността му във всяка задача”, но също и “гордостта му”, че е ръководил този завод за мъчения и “безразличието му към чуждото страдание”.

Френският етнолог Франсоа Бизо, който три месеца е бил пленник на Дойк в джунглата през 1971 г. говори за “фундаменталната искреност” на палача. “Дотогава смятах, че има чудовища, на които никога няма да мога да приличам. Пред себе си обаче имах комунист, марксист, готов да даде живота си за Революцията, който изпълняваше възложената му задача”, свидетелства той.

В последния ден на процеса Дойк отново призна престъпленията си при изчитането на процедурен документ. След което изтъкна, че бил само слуга, а не висш ръководител от режима на Пол Пот и следователно не подлежи на съд от този трибунал. “Бих искал съдът да ме освободи. Благодаря”, бяха последните му думи пред съдиите. Някои хора, сред които адвокатът му Ру споменаха за оказан натиск над съда от камбоджанските власти. В началото на юли адвокатът бе уволнен. Тази двойнственост, между признание и отричане ще остане след палача от Туол Сленг.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: