Унгарският външен министър Янош Мартони: Силна Европа не означава само пари, а и силна обща политика

Министър Мартони участва в провеждащата се днес и утре в София международна конференция на тема: “Преходът в Централна и Източна Европа и промените в Близкия изток”, организирана от българското Министерство на външните работи

Янош Мартони е роден в Клуж (в днешна Румъния) през 1944 г. Има докторска степен по право и публична администрация. През 1990-1991 г. е държавен секретар в министерството на международните икономически връзки, а от 1991 г. до 1994 г. е държавен секретар в МВнР. От 1998 г. до 2002 г. е външен министър. Настоящ първи дипломат на Унгария. Владее английски, френски и немски език. Женен, има две дъщери и четири внучета.

---

- Според Вас, кои са добрите практики и грешките на страните от Централна и Източна Европа в периода на прехода между тоталитаризъм и демокрация?
- В историята “грешките” могат да бъдат преценени точно само от следващите поколения. Със сигурност има неща, които можеха да бъдат направени по различен начин, но преходът се извършва от народа, не само от елитите или от управляващите партии - това е смисълът на демокрацията.
В еуфоричната атмосфера на 1989 г. опозиционните лидери, политиците и медиите, всички те допринесоха за високите очаквания – особено за икономиката – които можеха да не се случат. Имаше обща наивност и вяра, че политическият преход ще трансформира обществото за една нощ. Но този вид промяна обикновено е много дълбока и изисква повече време. В някои страни от Централна и Източна Европа появилите се нови правителства имаха слабостта, причинена от липсата на ясен мандат, за да се изправят срещу миналото и не създадоха правила, гарантиращи прозрачен процес на лустрация.
Все пак пътят на европейска интеграция и тясната солидарност между централноевропейските страни Полша, Чехословакия и Унгария помогна да се защитят новозавоюваните свободи и демокрацията. Регионалното сътрудничество е сред добрите практики от този период.

- Свърши ли преходът и ако не, кога се очаква да стане това?
- Унгария одобри нова конституция на 25 април 2011 г. , символично затваряйки с това преходния период. Предишната конституция, променена след 1989 г., още носеше в заглавието си датата 1949 г., която заедно с 1944-та представлява най-слабият момент в унгарската история. Демократичният преход е процес, не може да се премине от диктатура към демокрация за един ден. Преходът имаше по пътя си много важни събития. Те включваха първите свободни избори и установяването на демократично избрано правителство, както и интеграцията в евроатлантическото семейство.

- Може ли да се направи паралел между случилото се в Централна и Източна Европа от края на 80-те години на 20-и век и последните събития в Близкия изток?
- Можем да направим паралел в смисъл, че ние всички почувствахме същото вълнение, както през 1989 г., събитията се предаваха от страна на страна и донесоха надеждата за
начало на демократично развитие в един район, досега управляван от авторитарни режими.
Историческият и геополитическият контекст обаче е много различен, затова трябва да бъдем внимателни със сравненията.
(Коментатор от „Файненшъл таймс“ написа наскоро, че това е 1989 година за арабския свят, като единствената разлика сега е, че ние сме Страната на Съветите.)
Аз бях тийнейджър по време на Унгарската революция от 1956 г., достатъчно голям, за да запомня ентусиазма, сияещ в очите на хората, от свободата. Сега видях нещо подобно на площад “Тахрир” в Кайро. Но нека се върна отново към значението на 1989 г. Независимо от последвалите разочарования и неуспехи тази година отбелязва началото на успешно развитие, което може да послужи като модел за всеки преход към демокрация и пазарна икономика. Има уроци от 1989-а, които имат отношение към събитията днес в Близкия изток и Унгария е готова да помогне със своето ноу-хау за демократичния процес в страните от района.

- Кои са основните ви постижения като страна, ротационен председател на ЕС? Какви предизвикателства среща Унгария при изпълнение на своите задължения?
- Смятам, че несъмнено имаме причина да се гордеем с усилията, които полагаме, и може би и с някои от резултатите. Ние сме получили признание за това от повечето страни членки и институции. Така да се каже, по време на унгарското председателство ЕС върви напред.
За да превъзмогнем финансовата и икономическата криза, унгарското председателство постави икономическите и финансовите въпроси като приоритет в програмата си. Ние сме много удовлетворени, че в края на март се договорихме с Европейския съвет за приемане на пакет от шест законодателни предложения, насочени към подобряване на икономическото ръководство на общността. Това предложение е на етап преминаване към преговори с Европейския парламент. Крайният срок, определен от Европейския съвет, е юни, когато свършва и нашето председателство. Девизът ни е “Силна Европа”. Когато става въпрос за икономическо управление, силата на еврото е заложена на карта. Въпреки че Унгария не е член на еврозоната, ние чувстваме ангажимент към общата валута.
Разбира се, силна Европа не означава само пари. Ние успяхме да укрепим общите политики. ЕС може да се справи с новите предизвикателства само ако надгражда над политиките, разработени през миналите 50 години.
Икономическото, социалното и териториалното единство е един от основните стълбове на Европейския съюз. Вътрешно обединената Европа е по-конкурентоспособна в глобален мащаб и по-ефективна в действията си на международната сцена. През февруари страните членки достигнаха до консенсус да следват силна и интегрирана кохезионна политика, покриваща всички райони на Европейския съюз.
Силната европейска аграрна политика е необходима за производство на безопасна и здравословна храна, особено във време на нарастващо потребление и високи цени. Страните членки обсъдиха реформата на Общата селскостопанска политика през март и мнозинството се съгласи да приеме предложението на унгарското председателство за защита на бъдещето на земеделието в Европа.
На Европейския съвет през февруари държавите членки решиха да създадат истински свързан вътрешен енергиен пазар до 2014 г. Това би било гигантска стъпка за нова политика и нова ера: единен енергиен пазар, който би намалил колебанията в цените и зависимостта ни от външни доставчици. Общата енергийна политика също така ще ни помогне да намерим подходящи отговори на появяващите се предизвикателства, каквото е ядрената катастрофа в Япония.
Разбира се, все още има неща, които оставяме за втория етап на нашето председателство. Например ние бихме желали да приключим преговорите с Хърватия за присъединяване, да имаме Европейска Дунавска стратегия и Европейска рамка за национални стратегии за ромите. Тези въпроси ще бъдат разгледани на Европейския съвет през юни.
Естествено, нови предизвикателства се появяват постоянно. Например въпросът за имиграцията разделя сериозно държавите членки и унгарското председателство отчита политическата му важност.

- Казвали сте, че влизането на България в Шенген е приоритет за унгарското председателство на ЕС. Мислите ли, че това е възможно до края на юни 2011 г.?
- Влизането на България и Румъния наистина е много важно за нас. Ние направихме и ще направим всичко по силите си да помогнем на този процес. Засега и България, и Румъния са изпълнили техническите критерии, които в същото време са и правно условие за влизане в Шенген. Но сред страните - членки на ЕС, не е постигнат политически консенсус, затова не мисля, че ще има единодушно решение на Европейския съвет, което се изисква от законодателството на ЕС. Амбицията на унгарското председателство е да получи от съвета признание, че България и Румъния са приключили успешно оценителния процес и са готови от техническа гледна точка за Шенген. И после ще продължим да търсим компромисно решение за приемането на България. Някои страни членки не се чувстват комфортно заради бързото присъединяване на двете страни и ние не може да направим нищо, без да вземем предвид техните забележки. Ще видим докъде ще стигнем до края на юни.

- Мислите ли, че правилата на Шенген трябва да бъдат променени (както бе предложено от френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони)?
- Ние ще участваме, когато става въпрос за адаптирането на системата към определени изисквания, но не можем да се подпишем под нещо, което ще подкопае основата на Шенген и свободното придвижване на хора, което е едно от най-осезаемите достижения на европейската интеграция. Моята страна и моето поколение чакаха прекалено дълго за тази свобода.

- Кога очаквате Хърватия да приключи затварянето на преговорните глави за влизането й в ЕС?
- Приключването на преговорите с Хърватия до края на юни остава приоритет на унгарското председателство. За това Хърватия трябва да полага безспирни усилия и ние винаги сме го подчертавали. Това, което можем да направим, е, когато приключи покриването на изискванията на ЕС от страна на Хърватия, да се избегнат техническите трудности, за да не се стигне до ненужни отлагания. Така че този въпрос стои начело на дневния ред на унгарското председателство и ние окуражаваме ЕК и страните членки да бъдат подготвени, за да могат да дадат зелена светлина на Хърватия в момента, в който страната е готова. Същите правила се отнасят за всяко разширяване на съюза – и кандидатите, и ЕС трябва да напишат своята “домашна работа”.
Вярвам, че влизането на Хърватия ще изпрати важен сигнал към региона на Западните Балкани, че реформите наистина биват възнаграждавани. Това е единственото послание, което може да гарантира стабилността и просперитета на региона.

- Какви са причините за протестите срещу промените в унгарския медиен закон?
- За нещастие много критици започнаха да протестират срещу медийния закон, без дори да са чели текста или преди парламентът да гласува крайната му версия. Ние се консултирахме с Европейската комисия, променихме закона според препоръките й, така че новият медиен закон е в съответствие с европейското законодателство.

- Защо според Вас новата унгарска конституция бе критикувана от някои организации за защита правата на човека?
- Имаше широко неразбиране относно документа през последните седмици. Текстът непрекъснато беше променян в резултат на постоянния дебат и приемането на определени поправки към проектозакона. Новата унгарска конституция е в съответствие с европейските конституционни традиции. Клаузата за човешките права в новата конституция е написана на основата на Хартата за правата на човека и на базата на съдебната практика на Унгарския конституционен съд. Новата конституция забранява всякакъв вид дискриминация, гарантира, че Унгария предприема специфични действия за защита на жените, възрастните хора и инвалидите и набляга на уважението и отдадеността на Унгария към бъдещите поколения, уязвимите групи, малцинствата, към културното и религиозното многообразие.

Прочети цялата новина

Свързани новини: