Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“: Държавата трябва да се научи да следи за собствеността си

- Д-р Тренчев, преди дни БСК публикува свое проучване, което показва, че едва 16 на сто от работодателите са склонни да повишат заплатите през тази година, а 50 на сто отговарят, че това няма да се случи през 2011 г. Как ще коментирате тези данни?
- Коментарът ми може да бъде в много плоскости. Един от вариантите да разгледаме тези резултати е твърде тревожният факт, че България я напускат младите, образованите, квалифицираните хора, които смятат, че в държавата при тези доходи и безпътица, няма какво да правят и търсят своята реализация навън. Вече в доста сфери се оказва, че не могат да се намерят хора и тази тенденция се задълбочава. Но мен не ме учудва мнението на работодателите, защото в България те са твърде странно творение. Една немалка част от тях са хора от миналото или деца и внуци на хора от миналото, които гледат на обществото, на другите единствено като средство за забогатяване. Това са хората, които започнаха бизнес не със спестявания и рискове, а получиха наготово средства. Затова ги определям като назначени капиталисти. С такива хора, с такъв начин на мислене и с такъв манталитет, изобщо не може да се говори за нормални индустриални отношения. Ние сме безкрайно объркана държава, в която вече не може да се отличи нормата от патологията.

- В тази връзка вие как коментирате продажбата на комбината „Кремиковци“?
- Дали човекът е млад или стар няма никакво значение. Сделката ме интересува единствено дали това предприятие ще продължи да работи. Част от него и аз знам прекрасно коя е, може да работи, защото там технологията е сравнително нова. Да топи скраб, който е нарязан от неработещите части на предприятието, да прави съответните блокове, ламарина, която в момента върви на едни много добри цени на международните пазари, и около 1500 души, а защо не и малко повече да изкарват прехраната си. Това са квалифицирани хора.
Другият вариант е всичко да се нареже на скрап, с което ще се сбъдне мечтата на доста хора, които системно и от години рушат това предприятие . С тази разлика, че съдбите на хиляди хора ще бъдат зачернени. За мен „Кремиковци“ има потенциал. Това винаги сме го напомняли. Направихме всякакви опити да спасим нещата там, но за съжаление предприятието стана жертва на една голяма и добре замислена конспирация. Много народ се обогати оттам и много съдби се зачеркнаха. Тъй че не е важно дали новият собственик е млад или стар, а какви намерения има и може да си позволи финансово да осъществи някакъв план, който да е положителен.

- Винаги сте казвал, че имате доста повече информация от това, което споделяте публично, така че в каква посока смятате, че ще тръгне предприятието?
- Мисля съвсем скоро да поискам среща с реалните собственици и да ги попитам какви са намеренията им, за да можем да обмислим и нашите позиции. Ако намеренията са работоспособната част на предприятието да се запази, бихме могли да помагаме. Ако целта е да се нареже на скрап, т.е. там да не се запазят никакви работни места, то тогава ще обмислим друга позиция.

- Казахте реалните собственици, т.е. срещата ви ще бъде с този, който купи, или зад него има други, които не са известни?
- Естествено, че един човек не може да извади толкова пари. Това са група хора с финансови възможности. Аз искам да говоря с тези, които решават нещата. Ще ги установим. Няма проблем. Може би хората желаят нещата да протичат по-деликатно и затова не се афишират шумно и по медиите. По медиите обикновено шумно се афишират псевдоолигарсите, каквито имаме в изобилие.

- Въпросът с ръста на минималната работна заплата се коментира от месеци. Тази година ще има ли подобно увеличение?
- Аз не мога да разбера това невероятно опяване, че едно увеличаване на минималната работна заплата едва ли не ще разклати цялата икономика.

- Кой се притеснява от увеличението?
- Например, един Владимир Каролев, агент Камен, напишете го така директно. Като консултант предполагам, че той заработва доста сериозни суми, а се притеснява, че някой ще вземе 30 лева повече. Изобщо това са хора далеч от елементарната човешка психология на съчувствие и обич към ближния, че не желая дори да мисля за тях.

- Има ли сериозен аргумент срещу повишаване на минималната заплата?
- Няма никакъв сериозен аргумент, защото в цифрите трябва да има някаква логика. В България има т. нар. праг на бедност. Дали сме съгласни или не, той е изчислен по методика, която към момента приемаме. Той е 211 лева. Това е все пак един праг, спрямо който се изчисляват много други плащания. Нека погледнем какво се получава. При минимална работна заплата, като се направят съответните удръжки за осигуровки и т. н., излиза, че човек получава по-малко от прага на бедност. Затова искаме минималната работна заплата да се повиши и като се направят удръжките, чистата сума да се изравни с прага на бедност. Какво нелогично има в това? Държавата на сравнително малко хора плаща минимална работна заплата и това ще й струва няколко милиона лева. Тъй че не е проблем за бюджета. Но при минимална работна заплата в страната, всички са длъжни да се съобразяват с това. Ако дадено предприятие ще бъде бутнато от едно скромно увеличение, то значи е нежизнеспособно по принцип.

- Но аргументът на работодателите е, че в кризата няма пазари, няма производителност, която да ги мотивира да увеличават заплатите?
- Човекът за разлика от машината е същество, което трябва да поддържа своя жизнен статус, да се храни, да се облича, да изпълнява определени обществени и лични ангажименти, а в днешния свят това не става без средства. Ако питате някои наши капиталисти, те изобщо не искат да плащат заплати. Не минимални, а никакви. Разбира се, не всички са такива. Затова не ме учудват резултатите от това мислене. Когато почнаха промените, ние имахме някаква икономика. Да, социалистическа, глупаво направена, глупаво замислена, но както и да е. Ако бяха пуснати тогава сериозните западни корпорации, мога да кажа, че може би половината или повече от българската икономика щеше да оцелее, да се модернизира, щяхме да имаме проблеми, но щяхме да поставим солидна основа на пазарната икономика. А какво стана? Не пуснаха сериозните западни кооперации. Например целият „Балканкар“ се искаше накуп, искаше се корабостроителницата. Искаха се големи, сериозни предприятия. Нашите комунисти, техните наследници и омешаните с тях специални служби не желаеха да допуснат други. Те гледаха на държавата като на бащиния. В резултат на което съсипаха предприятията, за да ги вземат на символична цена, а някои направо им ги подариха. Кой може да оспори, че социалистически заводи като захарния „Малчика“ сега е един прекрасен завод на „Нестле“, да вземем бирените ни фабрики. Но тях ги взеха сериозни компании. Не че съм такъв поклонник на Запада, но предприятията, които бяха взети от сериозни фирми, оцеляха и се развиха.

- Искате да кажете, че големи западни компании умишлено не са пуснати тук?
- Ще дам пример със случай, в който аз съм участвал. Бях помолен от Америка да проуча въпроса с „Латекс“, Бяла. На Запад заради СПИН-а практически в много сфери, дори и в козметичните салони, се работи с ръкавици, не като у нас, и затова им трябват огромни количества ръкавици, които след всеки клиент се хвърлят. Хората проучили, че има завод близо до град Бяла, който искаха да купят и да работят. Дойдох си в България, споменах това на местния кмет, на местната общественост и после в местните малотиражки излезе материал: „Няма да станем роби на американците!“. Сега завод няма, администрацията е с избити прозорци, в двора на завода пасат крави. И свободни граждани, не роби на американците, се мотаят наоколо и няма какво да ядат.

- Да ви върна в началото на интервюто, когато споменахте за ниската квалификация на работната ръка? Срещали ли сте случай, при който инвеститор се оттегля, защото не може да намери работници?
- Имало е такива случаи, макар че това не е основният проблем. Първо администрацията прави инвеститора на луд. Причините са много, но основната е, ако има начин да им раздаде по един плик, за да свършат работа, която са длъжни да свършат. Това е едно от нещата, които прогонват западните инвеститори, другото е нашата съдебна система. Иначе законите като осигурителни вноски, като данък печалба не са лоши, даже се хвалим с тях навсякъде, но това явно не е достатъчно за привлечени инвеститори. Криминалната обстановка също плаши хората. Общо взето, ние сме неблагоприятна среда, с някои благоприятни компоненти за бизнес. И затова не бива да се учудваме, че всички ни заобикалят.

- Вие се познавате с всички политици през последните 20 години, като им казвате тези неща те как реагират?
- Принципно са съгласни. Имаше специализирана държавна структура, която следи дали приватизаторът си изпълнява ангажиментите. Да сте чули да има отнет приватизиран обект, защото някой не си изпълнява ангажиментите? Няма такъв. Мога да извадя списъци на приватизирани обекти, където вече няма нищо. А ако се прочетат договорите, ще се види, че този, който ги е купил, е поел ангажименти да изплати дълговете, да назначи хора или поне да не ги съкращава, да направи инвестиции. А в момента там или има някой друг пазач и се реже на скрап, или вече е нарязано и няма никой. Да има наказани? Аз не съм чул. Една държава, която не търси приходи за самата себе си, която продава или подарява своята собственост и не се интересува какво става, как да бъде уважавана от инвеститорите. А в съседни държави знаете какво се случи на наши юнаци, които бяха взели предприятия там. Просто държавите обратно си върнаха заводите. Повдигнах въпроса и пред Бойко Борисов.

- Вие като сте повдигнали въпроса пред премиера, какво очаквате той да направи?
- Аз го поставих още през август 2009 г., както го поставях и пред предишните правителства. Към момента, когато вдигнах шум, държавата имаше да прибира милиард и шестстотин милиона лева и попитах защо не ги търси. Дойде Бойко, дойде Дянков. Още август 2009 г. го казах на Дянков и преди три месеца с Бойко си говорихме пак по този въпрос. Той ми каза: „Докторе, беше прав, но за съжаление към момента може да претендираме за 600 млн. лв. За 300 млн. лв. да се съдим и останалите сме ги загубили“. Това са неговите думи и му вярвам. Преди дни изпратих на министър Дянков по негов доверен човек едно хубаво досие на един български бизнесмен с номера на делата, от който просто държавата трябва, ако се напъне малко , да си прибера 180 млн. долара. Ще спестя името засега. Документите са на бюрото ми, вече ги има и при Дянков. Ще видим какво ще направи. Защото ако не направи нищо, след известен период от време публично ще запитам какво направи и защо си губих времето да подреждам цяло досие с доказателства.

Прочети цялата новина

Свързани новини: