Тайната на успеха на германския износ

Би Би Си

Всъщност е доста просто - Германия произвежда неща, които хората в страните с растящи икономики искат да купят.

С нарастването на икономиката на Китай расте и търсенето на машини, от които китайските заводи се нуждаят и на атрибути на богатството, от които пък китайските новобогаташи си мислят, че имат нужда като лъскавите BMW-та.

Вярно е, че може да има “бънджи ефект”- икономическият спад бе така бърз и силен, че възстановяването от рецесията сега изглежда още по-силно - германската икономика нарасна с 3,6 процента миналата година, доста повече от икономиките на Великобритания и САЩ, с които може да се сравнява.

Този подем обаче не обяснява сегашния германски подем. В крайна сметка икономическият спад в САЩ и във Великобритания също бе голям. Една от разликите е, че Германия нямаше балона на пазара за недвижими имоти, който тогава се спука, принуждавайки потребители и компании да затегнал коланите до болка, за да си изплатят дълговете.

“Подети реформи”

В Германия например да наемеш жилище е съвсем нормално, докато във Великобритания или САЩ голямото желание е да притежаваш, дори това да значи (или поне да значеше) да окачиш на собствения си врат огромен дълг.
Резултатът сега е, че британските домакинства имат 50 % повече дългове, съотнесени към приходите им, отколкото семействата в Германия. А дългът сега е амортисьор.

Преди кризата той не изглеждаше по този начин. Германците изразяваха безпокойство и дори известна завист към англо-саксонските икономики. Те се чудеха дали Германия е закостеняла, завинаги прикрепена към износеното старо производство. Дали нашият пазар не трябва да бъде по-гъвкав, питаха се те.

И е вярно, че за десетилетието като цяло германският растеж, който е бил около 1 % изглеждаше незначителен спрямо американския или британския (макар че скромната германска цифра изглежда по-добре, когато разберете, че германското население намалява, докато британското и американското нараства).

Както и да е, германските компании направиха промени, но без големия шок на отмяната на държавния контрол. Страната поде реформи на трудовия пазар, но по един премерен начин. Сега е по-лесно да наемаш и да уволняваш, отколкото преди десетилетие.

Компаниите се възползваха и от запаса от работници в източната част на страната (и ще се възползват в още по-голяма степен при пълното отваряне на германския трудов пазар на първи май). Volkswagen и BMW например откриха, че е лесно да преместят производството си в евтините източни населени места около Лайпциг.

Имаше известна защита за работниците през рецесията. Компаниите, които целяха растеж, откриха начини да съкратят работното време вместо да уволняват хора. Правителството помогна да бъде намален товарът отново с мисъл за бъдещето. Профсъюзите сега признават, че това, което трябва да се направи в замяна е известно ограничение на заплатите. Наградата им, ако може да се каже така, е продължаващият спад на равнището на безработица.

“Широко разпространен”

Признаците за успех се проявяват по безброй начини. BMW съобщи, че наеме допълнително 2000 работници. BASF, най-голямата химическа компания, отчете 40 процента увеличение на печалбата си. Siemens, най-голямата европейска инженерингова компания, съобщи, че печалбата й почти ще се удвои тази година.

Вземете случая с Bosch, производителя на части за машини и автомобили. Той намали разходите при рецесията, но не като съкрати прекалено много хора. Миналата година продажбите на компанията след рецесията достигнаха рекордните 47 милиарда евро и сега тя обещава да наеме още персонал.

Възстановяването е повсеместно в страната, защото всеки германски град изглежда има в покрайнините си известните “mittelstand” - малки и средни предприятия, които изнасят безброй не така бляскави, но носещи печалба продукти. Тези компании често са семейни и основани на ценности като качество и инвестиции, съчетани с проницателно търсене на пазари.

“Германия направи много неща правилно и ...

Свързани новини: