05/20/11 07:14
(http://e-vestnik.bg/)

Интернет хейтърът - той е просто тъп

Какво да правим с форумните гении? Ефектът „Дънинг-Крюгер” - глупавият се надценява, умният се самобичува

“Свободата зависи от твоите пръсти - продължавай да блогваш”, пише на този банер на EФФ, световна организация за защита на правата на Интернет потребителите. Тези права обаче у нас често се разбират като право да обиждаш и използваш цинизми. Снимка: eфф.орг

Хейтърите не ме притесняват никак. Прочела съм абсолютно всички възможни гадости за себе си от „компетентните” интернет критикари – колко съм грозна, колко съм тъпа, колко съм стара, колко съм дебела, колко съм непожелана, колко съм тъжна, колко съм завистлива. Имало е пожелания четирима рецидивисти да ме изнасилят, мъжът ми да ме напусне, да ми умрат децата, да си ходя на село. Изказвани са всякакви предположения за комплексите ми, сексуалната ми задоволеност, материалния ми статус, копнежите ми. Чакам всеки момент да прочета и обвинения в убийство и присвояване в особено големи размери на помощи за сирачета. Както се досещате, всичко това безумно ме забавлява и ме кара да се смея, защото обикновено помията е излята с много правописни, пунктуационни и стилистични грешки, премесена е с неверни факти, които дори има опит да се въздигнат в научни, но са просто мнения на не много образовани хора.

Винаги съм вярвала, че хейтърите нямат друг отдушник от тежкото си ежедневие, освен да обидят някой непознат в интернет и така да си докажат, че не са кръгли нули, каквито се чувстват. Смятала съм ги не толкова за тъпи, колкото за емоционално объркани, непризнати, неразбрани социопати. Дори съм ги съжалявала, че не са ги обичали като малки, а само са ги хокали, та сега те не могат да се зарадват на нищо и не знаят как да общуват и да водят цивилизована дискусия.

А пък да си призная, аз самата си падам малко хейтърка по душа и често се изнервям от глупости и несправедливости. И смятам, че лошото трябва да се посочва с пръст и да се заклеймява, а не да го отминаваме с аристократично безразличие. Защото, ако ние не се занимаваме с него, то накрая има тенденция да започне да се занимава с нас. Но гледам да го правя аргументирано и компетентно. Затова чета, уча, образовам се непрекъснато, говоря чужди езици, чета чуждоезични издания, съмнявам се в твърденията си, проверявам ги, правя справки с по-умни хора от мен и се вслушвам в съветите им. Примерно, като хейтвам полицейщината у нас през последните години, първо се старая да я проуча, после да докажа с факти, че я има, а след това припомням какво са казали всепризнати световни авторитети за нея и обяснявам защо е лоша. Ако Искра Фидосова урежда свой човек без способности за шеф на някоя митница, ще се възмутя бурно от това и изобщо няма да споменавам килограмите й (както би направил един истински хейтър). Ето против такъв хейт нямам нищо против, даже го приветствам. Дори се старая да задобрявам в него и да го правя все по-въздействащ. Защото класиката „Егаси тъпотията!” и „Виж са ква си грозна, ма!” – е брутално неинтересна.

Но наскоро нещо хейтът взе да не ми носи радост и се запитах защо, което ме накара да стигна до интересно прозрение. Оказа се, че не съм била права за емоционално обърканите критикари. Работата е там, че в публичното пространство се публикуват и много глупости. И на моменти ми се е искало да изкрещя с пълно гърло като останалите форумци, че този текст е манипулативен или откровено лъжлив, или че е бездарен и можем спокойно без него. Но не го правя. Подминавам, не пиша нищо. Изказвам се само ...

Публикувана на 05/20/11 07:14 http://e-vestnik.bg/11810/internet-heytarat-toy-e-prosto-tap/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване