Поморийското „Дежа вю“

КМЕТОВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОРСКИ ОБЩИНИ

Когото се рових  из полицейските архиви от 30-те години на миналия век  за да намеря неизвестни сведения за поморийските кметове, попаднах неочаквано на един богат на информация случай – кметуването на Дочо Дерменджиев. Той е от кметовете на българските морски общини, коита са заемали длъжността преди 9-ти септември и след това. Първото кметуване на Дочо Дерменджиев (1934-1940) е във време на динамично развитие на Общината. Увеличава се броят на населението, от което чрез данъци, такси и други облагания се формира нейния бюджет. Според преброяването през 1920 г., то е 2600 жители, през 1926 г. нараства на 4530, а през 1934 г. достига 5196 жители. През следващата година към общината се присъединяват селата Баня и Емона. По-късно те се отделят, а се включват с. Сарафово и квартал „Харманите” (по-късно именуван „Св. Георги”), който през 1931 г. е населен с бежанци в изпълнение на спогодбата Моллов-Кафандарис. Ще припомня, че договорът между България и Гърция, известен под това име, е подписан на 8 декември 1927 г. и одобрен от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г. Под него стоят подписите на финансовите министри на двете страни – проф. Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Задължение на Гърция е изплащането на 1 050 000 лв. на България. В резултат, следва размяна на население от двете страни, което в значителна степен предопределя развитието на Поморие през следващите години. Тежестите от изпълнението на тази спогодба пада най-вече върху общините и тяхното управление осъществявано от личности като Дочо Дерменджиев.

Неговата кметска биография ни показа факти, нрави и отношения, които непрекъснато с нещо ми напомняха нашите дни. В бурният административен живот на поморийския кмет се появи  неизбежната фигура на Депутата, Партията, Министъра, Общинарите, Доброжелатели, Зложелатели, Доносници и Приятели. Така съзрях онази вечна машина, която може да унищожи и най-талантливия администратор и ръководител в България. Именно чувството, че тази машина съществува и днес ме накара да съберем всичко запазено за Дочо Дерменджиев в българските архиви. Трябва да си призная, че не всичко имам куража да публикувам, въпреки, че от времето на кметуването му са изминали 70 години…

Толкова много си приличат съдбите на поморийските кметове някога и сега.

 

д-р Ст. ПЕЙКОВ – преподавател в Катедрата по Етнология
в Пловдивския университет „П. Хилендарски”

Дочо Нечев Дерменджиев е роден на 16 януари 1896г. в град Калофер. Родителите му са Нечо Ненков Дерменджиев и Стефана Нечева Дерменджиева. Женен, съпругата му е от Карлово и се казва Нонка Генкова Витанова. Имат едно дете – момче.

Отбива военната си служба по време на Първата светована война първоначално в Школа за запасни офицери, където през 1916 г. е произведен в чин офицерски кандидат. По това време на Първата световна война е офицерски кандидат и подпоручик в състава на 28 Стремски полк, 27 допълнителна дружина и 27 сборна дружина. След края на войната, при уволнението си от армията преминава в запаса с чин поручик.

В периода ноември 1920 – май 1921 г. е чиновник, отговарящ за държавните имоти в Петричкото данъяно управление. Службата си напуска по собствено желание, подава оставка, за да продължи образованието си. Постъпва в Софийския държавен университет, където завършва Юридическия факултет. След това работи като адвокат и в началото на 1930 г. се установява в Поморие.

На 25 ноември 1934 г. подава молба за назначаване на длъжността кмет на Поморийската градска община. Тогавашният кмет на града – Тома Томов е уволнен поради липса на ценз. Така на 4 декември 1934 г. със заповед N 3802 кметът Тома Томов е освободен и на негово място е назначен Дочо Дерменджиев, който официално встъпва в длъжност на 15 декември същата година.

Новият кмет започва активна дейност за подобряването на управлението и за разрешаване на належащите въпроси, стоящи пред общината. Пример за това е негова записка до областния директор, в която кметът моли за ходатайството му пред МВРНЗ за назначаване в Общинския съвет на околийските агроном и лесничей като изтъква следните причини: „…Поминъкът на населението от общината ми е главно земеделие и лозарство и като така участието на околийския агроном е належащо … предвид предсточщото залесяване на на морския бряг, опасващ града ни, необходимо е и околийският лесничей да бъде член на Общинския съвет …”. Тази молба е удовлетворена отчасти и за член на Общинския съвет е назначен околийският агроном.

Активността на кмета намира отражение в различни документи и тук ще цитирам някои по-значими.

В атестационния лист за извършената в периода 1 юли 1938 до 31 декември 1938 г. атестация на кмета (лист 7) се дават следните заключения за неговите способности и дейност: „Особени качества и прояви: Проявява добра подготовка и интерес към различни обществени и културни начинания. Да, очертава се като добър кмет.” На забележките по дейността му, изразени в атестационния лист, кметът отговаря:„Старал съм се в служебната си дейност да бъда експедитивен, но не винаги това зависи от кмета. В това отношение ще направя всичко що е по силите ми”.

Заангажираността на кмета с всички обществени проблеми намира израз в неговата извънслужебна активност, излизаща извън рамките на управленската дейност. Според документите от това време, той е членувал активно в голям брой организации в града: Електроснабдителна кооперация „Успех”, Поморийската популярната банка, Дружеството на запасните офицери, Читалище „Просвета” и спортен клуб „Шипка”. преди разтурянето на партиите след преврата на 19 април 1934 се е числял в Демократическата партия.

В документ от 28 август 1938 Министерството на народната просвета – Отдел за училищно образование и възпитание – основни училища (лист 26) се изказва специална похвала за деейността на кмета Д. Дерменджиев в сферата на просветата:

„До г-н министра на вътрешните работи и нар. здраве

Г-не Министре,

Инспекторският съвет при Бургаската областна училищна инспекция с протокол N 2 от 13 и 14 този месец, отбелязал с признателност похвалната дейност, която са проявили за материалната издръжка и за строеж на училищни сгради следните кметове: …

4. Йордан Райнов, гр. Елхово

5. Георги Желев, гр. Царево

6. Войко Киров, гр. М. Търново

7. Минев, с. Обзор Поморско

8. Дочо Дерменджиев, гр. Поморие ….

… министерството ви моли да се изтъкне тяхната похвална дейност в тая област като достойна за пример на добре изпълнен дълг и на вярно сътрудничество с просветните органи за издигане на просветното дело в съответните общини … „

Друг интересен документ, (лист 50 от служебното досие на Д. Дерменджиев), представлява заявление, писано лично от него и адресирано до министъра на вътрешните работи и народното здраве и носещо дата 15 юли 1940, с което той се опитва да направи обзор на дейността си и да  се защити от клеветите, които са довели до уволнението му.

„Г-н Министре,

В началото на 1930 г. се установих в Поморие. През декември 1934 г. бях назначен за кмет на Поморийска община … През това време, като съм отбягвал да се крия зад служебна формалистика, аз най-добросъвестно положих всички възможни усилия за въздигането и благоустрояването на това хубаво градче и на цялата община, изостанали доста назад, поради партизанските ежби на миналото”.

Ето, в общи линии, това, което е направено през моето кметуване и за което имам нескромността да твърдя, че е и мое дело, или че е извършено с непосредственото ми участие и подготовка, но винаги при явното, или мълчаливо одобрение на грамадното болшинство граждани.

1. Изплатени задължения, които заварих от стари години

1. Срещу заема от 1925 г. от БНБ в размер 200 000 лв. за направата на градския водопровод, общината дължеше над 1,3 млн. лв и то вече в изпълнителна форма. В съгласие с БНБ общината плаща ежегодно от няколко години насам по 250 000 лв. годишно, като до сега са изплатени ок. 800 000 лв.

2. Срещу стари, наплатени пенсионни удръжки, внесохме в пенсионния фонд над 320 000 лв., а сега искат от нас, пак за стари години, за невнесени  пенсионни удръжки още 999 000 лв.

3. Срещу задълженията на общината към Главна дирекция на държавните дългове за водоснабдяване на бежанското селище Сарафово, бежанския квартал „Св. Георги” и за направата на резервоара – кула изхарчихме, чрез прихващане, над 1 млн. лв.

4. Остатъка от задължението на общината към Министерство на благоустрояването от 1928 г. за доставката на манесманови тръби изплатихме, чрез прихващане, над 600 000 лв.

5. Срещу задълженията на общината към фонд „Учителски заплати” изплатихме над 100 000 лв.

Изплатени задължения за общо над 3 000 000 лв.

2.С много труд успях да издействам от държавата да изплати на общината отчуждените за настаняването на бежанците земи.

3.С големи усилия труд и Поморие успя да се снабди с над 20 000 кв. м. павирани улици. Част от паважът е правен само със средства на общината, друга част – със средства на държавата, общината и фонд „Поморийски солници”, и трета – само със средства на фонда

4.Доставени са и са поставени над 4000 л.м. бордюри на стойност 400 000 лв.

5.Доставени са и са поставени месингови тръби на стойност над 140 000 лв.

6.Каптираха се нови извори и се огради районът на изворите

7. Построиха се в бежанското селище Сарафово и в бежанския квартал „Св. Георги” по едно училище на обща стойност над 800 000 лв.

8.Направи се общински сбор на разплодници на стойност 130 000 лв.

9. В съгласие с Главната дирекция на Народното здраве и с разрешението на почитаемото министерство закупихме здание за здравен дом, на най-хубавото място в града на стойност 265 000 лв.

10.Осигурени са средства, изготвени са тръжните книжа и беше насрочен търг за строеж на общински хали на стойност 1 2000 000 лв.

11. Образуван е фонд и е предстоящо разрешаването на въпроса за строеж на общински дом.

… всичко това е направено при положение на остра стопанска криза за общинарите, при цена на виното от 2 – 2,5 лв. на литтра за годините 935, 936, 937, а задълженията, които изплащаме са от години, когато населението е било материално по-добре, при цена на виното 5 – 15 лв. литъра. Направих всичко възможно, за да бъде общината в пълна услуга на всички стопански слоеве.

Освен гореизложеното поставиха се в релси различните служби на общината: техническа, трудова, ветеринарна, санитарна и пр., като всичката ежедневна работа е добре провеждана.”

Това изложение свидетелства за деен управленец, които през своя мандат успява да направи не малко за благоустройството и развитието на Поморие, а също така да разреши и множество проблеми, останали от миналото. Защитата на местните интереси извежда кмета начело на недоволството на жителите на общината срещу отделни проявления на правителствената политика. Това го води и до конфронтация с централните органи на властта. На л.20 се намира една телеграма, изпратена до царя от името на кмета и кооперация „Анхиалски солници”, тя носи датата 14.03.1938 г.

„ Негово Величество Царя, София

Ваше величество, след забраната на вноса на чуждестранна сол от май 1936 г., поморийските солопроизводители окуражени вложихме грамадни средства за разширение и усъвършенстване с надеждата за подобрение участта на поморийскито население. Поради крайно неблагоприятните климатични условия последната реколта се оказа недостатъчна и ще се яви недостиг до новата реколта на ок. 4 млн. кг. морска сол. Крайно изненадани сме от вчерашното решение на почитаемия Министерски съвет за вноса на 12 млн. кг. каменна сол, след като е доказано, че за нуждите на добитъка са потребни всичко коло 6 млн. кг. годишно. Ако това решение се приложи, поморийското население гледа със страх на бъдещето, а напразно вложените, отделяни с мъка, средства и труд без изгледи за справедливо компенсиране ще влоши и без това бедния живот на мнозина поморийци. Отварянето на границата за каменната сол би означавало гибелно връщане назад за местните солопроизводители. Тъй като недоимъкът се явява смо в морска кристална сол, молим за отменяне на взетото решение и допускане на внос на потребното количество морска сол. Противното би означавало покровителство на неколцина вносители за сметка на шестхиляден град и няколкостотин работници от другите солопроизводителни предприятия.

Ваши верноподани граждани: кмет Дерменджиев, коопрация „Анхиалски солници” председател: Тузлуков, директор: Бърнев”

На телеграмата стои резолюция от главния секретар на МВРНЗ: „Кметът на Поморие си е позволил да отправя телеграми до Негово Величество против решение на Министерски съвет, което е недопустимо за държавен чиновник. Да му се наложи наказание!” Това нареждане е изпълнено със заповед N661 от 2503.1938, с която на кмета на Поморие се налага глоба в размер на 200 лв.

Въпреки безспорните успехи, работата на кмета не минава безоблачно. Не всички граждани приемат еднозначно неговата дейност, а към това се прибавят и лични антипатии. Срещу кмета има множество оплаквания. Някои от тях са срещу реални грешки в управлението, каквито допуска всеки кмет. Пример за това е жалба, датирана от 27 май 1935 (лист 15). Тя е подадена от Петър Парчев от Еленско, който наел дюкян от Поморийска община през 1933 за срок от 2 год., но поради кризата го е напуснал след една година като си е заплатил наема и е подал заявление до общината, че отказва да изпълнява договора за наем до края на срока, който е предвиден в него. Но в последствие от общината му искат наем за втората година, въпреки че дюкянът е даден под наем на друго лице. Други оплаквания обаче не са толкова безобидни.

Недоволство срещу кмета тлее и в общината. Със заявление от 16 февруари 1938 общинският съветник в Поморие Марин Вълчев Здравчев иска анкета за деятелността на кмета на града Дочо Дерменджиев.

Настроения срещу кмета тлеят и в бежанския квартал „Св. Георги”, свидетелство за това е телеграма от 11 май 1939, която представлява колективно оплакване на жители на квартала, изпратено до МВРНЗ: „Как може обвиняем кмет да разследва, привиква и заплашва. Разрешете кой фаворизира кмета, за да осуетява оплакването ни? – Динко Ставрев”

На лист 37 има изложение на поморийски жител изпратено до министъра на вътрешните работи в което се отправят политически обвинения към кмета. Датата на този документ е 15 май 1940 т.е. непосредствено предхожда заповедта за преместването му и сигурно е изиграл значителна роля за това. Тук ще го цитираме с незначителни съкращения, защото хвърля нова светлина върху онова време и начините за политическо и междуличностно противопоставяне.

„Г-н Министре,

От няколко години насам кметува в град Поморие известният комунист Дочо Дерменджиев. Неговите проявления на стар комунист при днешната национална държава още не са променени. Това обстоятелство е известно и на Бургаският областен директор. Най-добре го почувства правителственият кандидат – Атанас Попов по време на законодателните избори. същият кмет се е оградил с изпечени стари комунисти  и закоравели партизани пладняри. Гражданството се чуди как е възможно в днешно време да се търпи един такъв кмет.

Доколкото ни е известно има предписание на МВРНЗ, с което се забранява на държавни и общински чиновници да общуват с лица от други националности. Пита се в днешните моменти, в които преживяваме може ли да се държат на общинска служба чистокръвни гърци:

1. Ставри Макаридис, син на родители чисти гърци, на служба писар в общината, доверено лице на кмета през чиито ръце почти всички преписки от поверителен характер, понеже горното лице е машиниописец.

2. Георги Сари – общински полицейски стражар, уволнен от служба от полицията като грък, кметът го е прибрал в общината и на това лице се възлагат работи като изпращане на повиквателни.

3. Николаки Киряков – общински аптекар, под това име е известен в Бургас – жена гъркиня, ромънска поданица.

4. Бирника на общината Димитър Тодоров води жена чиста гъркиня.

Много от нисшия персонал в общината било гърци ,било гръцки зетьове спокойно се ширят из Поморие, счтайки, че са във втора „Елада”.

Смятам, че в тези сюблимни моменти държавните и общински учреждения трябва да се очистят от тия паразити, защото те са доносчици на нашата вековна противница – Гърция.

гр. Поморие 15 май 1940 ”

Атаката срещу кмета изглежда е била съгласувана между няколко лица – депутатът Атанас Попов, общинският съветник Марин Здравчев и техни „партизани”. Използвайки контактите на кмета с „неблагонадеждни” лица и използвайки своите политически връзки, те успяват да го злепоставят и да издействат преместването му. За контактите на кмета с “подозрителни”, от тогавашна гледна точка, личности говори и неговият атестационен лист, където се казва следното:

”Държание в обществото – Добро, но следва да бъде внимателен с всички граждани.

С какви хора дружи – С всякакви. Трябва да отстраните връзките си с лица, за които се знае, че са левичари.

Обичан ли е – Да, но има и против. Трябва да държи сметка за общественото мнениие на среди, които не се отнасят положително към него.”

Интересното в случая е, че кметът прави свои възражения на заключенията на атестиращия орган, с които бива критикуван за пропуски в служебната си дейност, но не отхвърля констатацията, че контактува с „левичари”, още едно доказателство за истинността на горното е, че кметът Дерменджиев е назначен отново на тази длъжност по времето на социализма.

Друга уязвима страна от дейността му са контактите с местната гръцка общност. Голяма част от жителите на Поморие са бежанци от Източна Тракия и Македония и изпитват разбираемо озлобление срещу гърците, а и останалото население, понесло пораженията от войните, също е било сколонно да се поддаде на подобни чувства. Израз на тези настроения е телеграма, изпратена на 9 юни 1940, в нея се казва следното: „Ние гражданите преселници – македонци с възмущение се научаваме за намесата на лица от организации за задържане на кмета Дерменджиев. Той на националния празник св.св. Кирил и Методий е отишел в Сарафово с грък – собственик на автомобила, лишен от граждански права и с това е принизил достойнството си на кмет и българин. Полицията произведе по това му деяние анкета. Нека се прати кмет националист.

Г. Попов, Ив. Дарлянов, Ст. Николов – за гражданите – преселници македонци.”

Атаката срещу кмета се увенчава с успех, със заповед N 1021 от 31 май 1940 кметът Дерменджиев е преместен в интерес на службата на същата длъжност в град Тополовград (на мястото на Кръстьо Железаров). Местният депутат Атанас Попов изпраща от Поморие следната телеграма от 30 май 1940.: „Вестта за уволнението на кмета Дерменджиев светкавично се пръсна и гражданството я прие с голямо облекчение. Молим да не се обръща внимание на стъкменитъе и лично написани от същия телеграми и подписани от представители на организации.”

Още при първите слухове, че кметът ще бъде преместен, преди издаването на заповедта за това на 30 май 1940 към МВРНЗ са отправени първите протестни телеграми от жители на Поморие. Те са подписани от председателите на местните организации на лозарската и занаятчийската организации, соларската кооперация, земеделската задруга и търговците в града. В тях те единодушно настояват да не се издава заповед за преместването на кмета. Ето някои любопитни и днес извадки от тях: „Заинтересовани лица, водени от лични амбиции, научаваме искали оставката на кмета, защото населението роптаело, донасяме, че това е лъжа, населението е доволно … с неговите качества и способности ние се гордеем … търговското съсловие е предоволно от кмета … той е деен и способен, не се подавайте на лъжите … молим да го запазите, като човек, на когото гражданството е признателно за големите му способности и високите му качества … Синът на депутата ни, разправя, че баща му искал от вас уволнението на кмета, защото го нежелаело гражданството, ако е вярно, молим официална анкета, за да блесне истината, че не е вярно твърдението на депутата …”

Наистина в последствие членове на някои организации се разграничават от подадените телеграми, твърдейки, че те са дело само на председателите и не са изпратени по надлежния ред.

Кметът заминава за София, там научава за издадената заповед за преместването му и пише своето изложение, част от което вече цитирах. Недоволен от предлаганото му място той подава оставка. Изложението му за успехите през неговия мандат (лист 50), завършва с неговата оставка:

„Г-не Министре,

Научавам се, че група граждани, вдъхновявана, по мои сведения, от един стар партизанин, и ръководени от сегашния ни народен представител Атанас Попов, са направили постъпки пред Вас, против мен, с явна цел, след като ме злепоставят, да бъда уволнен или преместен другаде. Нещо повече, заповед за преместването ми е била издадена, за което по служебен път не ми е съобщено”.

От всичко това за мене става явно, че аз не се ползвам вече с вашето доверие, като мой най-висш началник, и за да ви улесня, аз подавам оставката си, която моля да приемете от 1 –юлий т. г. или ако това е възможно – от 15 т. м.

София 14.06.1940”

На 9 юни към София са изпратени телеграми  до депутата Ат. Попов, МВРНЗ с копие до министър – председателя: „Възмущавам се от порядките на професионалните организации в лицето на техните председатели да искат връщането на кмета Дерменджиев без да са искали съгласието на членовете си, както установи областният инспектор при направената анкета. Смятаме, че кметът Дрменджиев, който в последните 5 годишното му кметуване е играл ролята на разединител на гражданството, дошло е време, предвид на днешните времена да бъде заменен с друг, който да обедини гражданите. Общински съветник – Марин Здравчев (същият, който искаше анкета за дейността на кмета през 1938 г.)”.

На 13 юни Ат. Попов изпраща телеграма от Поморие до министър П. Габровски, в която пише: „Пристигнах в града и съм отрупан с протести и негодувания против кмета. Моля, турете край на това положение. Днешното време изисква народът да е спокоен …”

След подаването на оставка на кмета, към София биват изпратени голям брой телеграми, в които гражданите изразяват недоволството си от това, те са адресирани до МВРНЗ, министерства и двореца. Изпращачи са същите организации и лица. Основно те са изпращани на 18.06, когато вече всичко е било решено и оставката – приета. Ще цитирам някои откъси от тях, които ще покажат настроенията сред гражданите: „Научаваме се, че под необяснимия натиск на народния представител Ат. Попов, подкрепен само от един общински съветник (очевидно М. Здравчев) и двама бакали, наказани по закона за ограничаване на спекулата … кметът Дерменджиев е подал оставка … изразяваики волята на нашите организации, ние молим … да не се приема оставката на кмета … Градът ни се годееше с неговите качества и компетентност, умело ръководеше стопанската политика, с което обедини цялото гражданство към правителствената политика … занаятчииството под разумните грижи на кмета е било спокойно и уверено, че правителството чрез своите органи бди … смятаме, че градът би забубил от неговото отстраняване … молим за застъпничеството ви пред МВРНЗ да не се приема оставката на кмета, с което ще се подчертае, че държите за интересите на стопанския на град …”

Телеграма изпращат и общинските съветници, тя също е от 18 юни , адресирана е до всички министри и двореца: „Под натиска на народния ни представител и един общински съветник, типични представители на партизанщината в нашия град, кметът Дерменджиев е бил принуден да подаде оставка. Изразявайки волята на нашите избиратели и организираните професии, молим за застъпничеството ви пред министъра на вътрешните работи да не се приема оставката му. Същият е много полезен за града и е обединил цялото гражданство около себе си. От общинските съветници: Георги Тузлуков, Щерю Георгиев, Стоян Минчев, Коста Мутафов, Георги Мавродиев, Г. Милев, Никола Бабагинев, Ф. Маджаров, А. К. Маджаров „

Телеграма изпращат и жителите на бежанското селище Инженер Сарафово, тя е от 18 юни и е адресирана до министъра на вътрешните работи, председателя на земеделските задруги и Иван Багрянов, тя е следната:

„Г-н Министре,

Разтревожени сме от вестта, че нашият кмет Дерменджиев е уволнен … по искането на народния представител Ат. Попов. Ние, подписаните селяни от единственото съставно село на Поморийска община, можем смо да благодарим на на властта от кмет … през управлението му ние се снабдихме с пристройка към училището, имаме водопойна чешма, разреши се въпросът за бездомниците. Общинсаката управа улесни бедните селяни в изплащането на незакупените дворни места, като допусна това да стане на срокове … Личната разпра между народния представител и кмета ще премине и не би трябвало само заради това да да се уволнява един заслужил кмет, който най-добре е оценил областният директор. Подписано от 81 селяни от с. Инженер Сарафово, подател: Симеон Георгиев”

На листове 90 – 93 от личното досие на кмета се съдържа кратко резюме на събитията около отстраняването му от пост. То е написано на бланки на главния секретар на МВРНЗ, вероятно негов автор е директорът на дирекцията за изборните учреждения,  този документ  хвърля допълнителна светлина върху това събитие.

„ … За преместването му настоявал поморийският народен представител Ат. Попов, обвинява го, че по време на изборите, а и след това толерира противниците на днешната власт и държи на служба чиновници от гръцки произход. Поради това в града съществувало недоволство от него. Областният директор намира, че едно преместване от Поморие ще се посрещне добре в общината … Преди още да се реши преместването и да се издаде заповедта за преместване в Тополовград, което за г-н Дерменджиев е повишение, в министерството започнаха да пристигат телеграми в защита на кмета. Преди да стане разместването … кметът на Поморие се явил в министерството и като призна, че се е убедил в неудобството и невъзможността да остане повече кмет на Поморие, заяви, че не иска да отиде в Тополовград, а моли да му се даде служба в София. Такава му се обеща и той си подаде оставката. Веднага след като се върна в Поморие от същите лица, от които по рано се получиха телеграми, започнаха да престигат протести, че кметът е бил заставен да си подаде оставката и те молят да не се приема …”

Очевидно кметът не е могъл да се възпротиви по никакъв начин на натиска на депутата Ат. Попов и неговите съюзници в Поморие, които, както е видно, са разполагали с подкрепата на самия министър на вътрешните работи. Той се е отказал от борбата и е поискал да продаде по-скъпо поста си, все пак Тополовград и тогава не е бил най-желаното назначение за един деен човек. Успял да издейства за себе си назначение в столицата кметът Дерменджиев си подава оставката.

След години, той става отново кмет на Поморие. Новият му мандат започва на 29.06.1945, а крайната му дата и обстоятелствата, при които е приключен остават неизвестни.

 

 

 

Източници: Използвани са материали от Ф371К оп.2 а.е.121на ЦДА и събрани сведения от автора на изследването в достъпните архиви на Министерството на вътрешните работи.

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: