Тунизийците: свободни, но безработни

в. Ню Йорк таймс

Миналата неделя Хусим Хани от град Сиди Бузид, в централната част на Тунис, отиде до мястото, където 26-годишният уличен търговец Мохамед Буазизи се самозапали в утрото на 17 декември миналата година, и си спомни за събитията, сложили началото на революцията, която днес наричаме Арабска пролет.

Той си спомни също и за опита на собствения си син да се самозапали. “Той не може да вижда с едното око и сега чака да му бъде направена операция”, казва Хани, добавяйки, че опитът за самоубийство на 18-годишния студент бил плод на “недоволството”, свързано с бъдещето. “Мнозина млади хора се опитаха да последват примера на Буазизи”, казва той.

Мохамед Буазизи, който умря през януари, е считан за мъченик от хората по прашните улици на Сиди Бузид, където стените са изпъстрени с лозунги от рода на “Защити правата си”, а възпоменателни плочи с гравирани на тях надписи “Liberte” са заковани на автобусните спирки.

Въпреки това, пет месеца след народния бунт, който доведе до свалянето от власт на бившия диктатор Зин ал Абидин бен Али, вече има признаци, че първоначалната еуфория отслабва.

По време на протест срещу безработицата - основната причина за бунта, дванадесетина млади хора, завършили образованието си, залепиха дипломите си на входа на кметството.

Местни хора твърдят, че Буазизи, който от 10-годишна възраст е работил на няколко места, може и да не е смятал да се самоубива сериозно, а смъртта му е резултат от протестен акт, който се е объркал.

Все пак след неговата смърт самоубийствата в Сиди Бузид, както и другаде из страната, зачестиха. Според неотдавнашен репортаж на френскоезичния вестник “Там” от януари досега в Тунис са били регистрирани 111 самоубийства, 69 от които чрез самозапалване, а 58 от самоубилите се на възраст между 15 и 25 години.

“Млад човек, когото познавах, се хвърли от една сграда”, разказва Ахмед Черих, говорейки пред кафене в Сиди Бузид. “Единствените, които спечелиха от революцията, са полицаите”, твърди 39-годишният Черих, който описва себе си като висшист, който от години не може да си намери работа. “Те сега получават дори повече пари, а ние нямаме нищо.”

На състоялия се миналата седмица в Тунис инвестиционен форум политици, чуждестранни представители и бизнесмени обсъждаха как да се създадат условия за икономически просперитет, необходим за извършване на успешен преход към демокрация.

Темата за зачестилите в последно време самоубийства не беше сред обсъжданите, но Мустафа Камел Набли, управител на Тунизийската централна банка, предупреди, че пропастта между очакванията на образованите млади тунизийци и онова, което икономиката може да им предложи, се е разширила след революцията. Продължаващият конфликт в съседна Либия не е помогнал, отбелязва той.

Въпреки надеждите за по-силен растеж в средносрочен и дългосрочен план, и обещанията за милиарди долари финансова помощ от чужбина, бизнес климатът “се влошава”, казва Набли.

“Някои компании предложиха увеличение на заплатата на служителите си, но те не са мнозинство”, допълва той. И преди положението да се подобри, “на пазара на труда ще се появят още млади хора, които търсят начин да разрешат проблемите си”.

“Ако няма нови работни места, политическият преход ще бъде поставен под съмнение от младите хора”, казва Набли. “Чуждестранните инвеститори трябва да действат бързо.” Приблизително осемдесет хиляди абсолвенти се очаква да се появят на пазара на труда тази година.

Тунис разчита на чуждестранни инвестици в сектори като туризма, селското стопанство, възобновяемите източници на енергия и текстилната индустрия, които да помогнат да се преодолее спадът в икономиката. А и временното правителство е наясно, че светът наблюдава страната под лупа, за да разбере какво ще е бъдещето на Арабската пролет.

“Ако демократичната промяна не успее в Тунис, то тогава няма да има никаква надежда тя да успее другаде”, заяви ...

Свързани новини: