Компромисът, който може да спаси САЩ от банкрут

Докато Барак Обама и републиканците в Конгреса си разменят бюджетни удари, избягването на катастрофалното просрочване на задълженията става все по-трудно. Само месец остава до 2 август, когато изтича крайният срок за повишаване тавана на американския дълг и ситуацията напомня на финансовия вариант на трилъра от 1964 г. за Студената война „Fail-Safe“ – безпомощно свличане към бедствието.
Както казва Дейвид Уокър, бивш председател на правителствената служба за отчетност към Конгреса и поддръжник на идеята за фискално благоразумие: „Когато боравите с тактическо ядрено оръжие, надали ще изчаквате часовниковият механизъм да отчете последните секунди.“ Уокър, който е служил при президенти и от двете партии, няма официална позиция в настоящите преговори, но играе ролята на посредник. През двата месеца на скрита посредническа дипломация той се срещна лично с Джон Бонър, Хари Рийд, Мич Макконъл, Тим Гайтнър, Бен Бернанке, Ерик Кантър, Стени Хойър, Джийн Спърлинг и директорите на всички отговорни конгресни комисии.
Подробности около разговорите не се появиха, така че не се знае какви точно са били реакциите към идеите на Уокър. Времето обаче изтича, няма нито свежи идеи, нито надежда за изход от задънената улица. Републиканците твърдят, че не могат да подкрепят споразумение за данъчни увеличения, а демократите казват, че не могат да приемат такова споразумение без съгласието на републиканците. Числата изглеждат прекалено големи, а политическите игри – прекалено сложни, за да очакваме окончателно решение до 2 август.
Компромисът на Уокър може би ще е решение. Подобно на Том Кобърн, един от най-консервативните сенатори, Уокър смята, че няма начин да се спестят $4 трлн. за 10 години без съкращения на разходите и без данъчни увеличения. Но данъчните увеличения, които републиканците анатемосват, ще трябва да се представят много хитро, за да се постигне споразумение. Планът на Уокър има поне три стъпки.

План в три части

Първо, могат да се спестят няколко милиарда долара чрез незабавни съкращения на постоянно контролираните разходи за 2012 г. Тези съкращения ще бъдат символични, но републиканците ще могат да се позоват на тях пред избирателите си. А и ще помогнат за убеждаване на пазарите, че президентът и Конгресът не шикалкавят.
Второ, бюджетът за 2012-13 г. може да се ореже със $100 млрд., за което на практика се бяха договорили вицепрезидентът Джо Байдън и Кантър, преди вторият да напусне преговорите. Според Уокър промяната трябва да стане по-плавно, за да не бъде засегнато възстановяването. Става въпрос основно за икономии в разходите, макар че мерките вероятно ще включват и премахване на някои неоправдани „данъчни разноски“ като субсидиите за етиловия алкохол (вече отхвърлени от Сената) и данъчните облекчения за корпоративни самолети, откроени от президента.
Трето, което е и разковничето към споразумението, могат да се въведат механизми за бюджетен контрол, годишен лимит за разходите и точни цели за съотношението дълг/БВП. Ако условията не са изпълнени до втората половина на 2013 г. (дотогава Конгресът и президентът ще са имали достатъчно време да променят данъчния кодекс и да започнат реформата на Medicare и други програми), съгласно сделката автоматично ще бъдат активирани драконови икономии в разходите и това, което Уокър деликатно нарича „доплащане“ (с други думи, по-високи данъци).
Обама вече се съгласи на икономии и вдигане на данъците в съотношение 3:1, което Уокър одобрява като пускови механизми. Конкретните числа и съотношения в този трети елемент не са толкова важни, колкото самият принцип на „системата за автоматично обявяване на несъстоятелност“, както го нарича Уокър. Подобно приспособление ще даде на Вашингтон сериозен стимул да задейства истинска реформа в данъчното облагане и общественото осигуряване в следващите две години.
Ще склонят ли републиканците? Не и тази седмица. „Най-големият проблем в момента е, че опозицията не иска изобщо да обсъжда приходната част, дори като резервен инструмент, казва Уокър. Моето послание към тях е, че това не е вдигане на данъците, а предпазен клапан, система за ранно откриване на повреда (‘Fail-Safe’).“ В книгата и филма с това заглавие автоматичният механизъм на борда на стратегическите бомбардировачи всъщност увеличи, а не намали шансовете за ядрена война. Но както и да е.
Необходим ни е механизъм за фалит, който да предотврати фалита. Както всички замесени знаят, идеята сработи през 90-те години, когато се задействаха автоматичните мерки и лимитите, въведени от закона „Грам-Рудман-Холингс“. С комбинация от по-ниски държавни разходи и увеличаване на данъците Джордж Буш-старши и Бил Клинтън превърнаха огромните дефицити в излишъци до края на века.
Гроувър Норкуист, определен наскоро от Алън Симпсън като „най-влиятелния човек в САЩ, повече и от президента“, убеди мнозинството членове на долната камара да се присъединят към позицията му срещу каквото и да било вдигане на налозите. Той ще се противопостави дори на споменатите пускови механизми, както го направи при Буш-старши. (Когато миналата седмица Стивън Колбърт попитал Норкуист дали би подкрепил по-високи данъци, ако това ще спаси възрастни баби да не бъдат изпохапани до смърт от гневни червени мравки, той отговори: „Ще се утешаваме със снимките и спомените, които ни остават.“)
Любимият довод на Норкуист пред съпартийците му е, че Буш-старши е загубил кампанията си за втори мандат през 1992 г., защото е нарушил обещанието да не въвежда нови данъци. Той заплашва, че същата съдба ще сполети републиканците, които днес склонят на нови данъци дори под формата на допълнителни такси, които няма да бъдат активирани, ако политиците действат разумно.

Грешна преценка

Това е превратно интерпретиране на историята и на настоящите политики. Мизерните 37% от гласовете, които Буш получи през 1992 г., бяха резултат от други фактори. (Рос Перо, спечелил изумителните 19% като независим кандидат, говореше за дефицитите, а не за нарушеното обещание на Буш.) Ако днес републиканците се съгласят на историческо споразумение, което да свие бюджета с $4 трлн., едва ли ще имат проблеми на първичните избори срещу активистите от „Чаеното парти“, мнозинството от които и без това се интересуват повече от дефицитите, отколкото от данъците.

Прочети цялата новина

Свързани новини: