Седемнадесет години от най-великата победа на България на футболния терен

Днес, 10 юли, се навършват 17 години от най-великата победа на българския национален отбор по футбол над тогавашния световен шампион Германия с 2:1на незабравимото за всички българи Световно първенство през 1994 г. в САЩ на „Джайънт Стейдиъм” в Ню Джърси.
Точно на този ден улиците на София бяха препълнени от щастливи хора, забравили в този момент проблемите от бита, проблемите на първите години на прехода у нас. Непознати се прегръщаха и пееха заедно българския химн. България бе детронирала тогавашния световен шампион с имена като Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Бодо Илгнер. Преди този двубой България живее в делириум от победите на тима на Димитър Пенев в груповата фаза над Гърция и Аржентина, но това, което балканската държава изживява на 10 юли 1994 г. е толкова голямо, че няма думи, които да го опишат до край. И до ден днешен е жив споменът за т.нар „тим бийлдинг” в хотела на нашите ден преди съдбоносния мач с немците.
Всички са озадачени от разпускането, котео Димитър Пенев бе дал на своите играчи, а точно тогава се ражда и прословутата реплика на великия Христо Стоичков „Айн, цу цвайн, цу трайн, дрън!“. Никой тогава не подозира, че следващия ден ще завърши с български триумф и германските сълзи. Съставът на България, елиминирал няколко дни по-рано Мексико с дузпи, е определян като енигма, а Йохан Кройф дори оценява играта на българите като „организиран хаос“. Германците, както винаги, се точат да достигнат колкото се може по- напред без много усилия, а легендата от 80-те години Кале Румениге дори вече разсъждава за следващия съперник на полуфинала – Италия.
Такъв двубой обаче така и не се играе. В дните преди срещата лично Бекенбауер навестява базата на България в градчето Принстън, като Кайзера в приятелски разговор с Димитър Пенев доверява, че е очарован от обстановката при Стоичков и компания и всички писания за басейна, цигарите, разходките из Ню Йорк с камери под ръце и т.н. го били заблудили. „Проблемите всъщност са при нас, германците“, искрен е Бекенбауер. Екип на SAT 1 каца с хеликоптер при българите и взима за няколко часа за интервю звездата на Хамбургер Йордан Лечков, като де факто германците привикват предварително на разпит своя „убиец“.
Така в една сиво-бяла германска, и искрящо-пъстра българска атмосфера, двата състава излизат на терена на „Джайънтс Стейдиъм“ (стадионът ще бъде затворен през 2010 г.) в битка за място на полуфинала. Интересен факт е, че българите са символични домакини, но по договорка между двата щаба балканците излизат в резервните си екипи, а Бундестима е в титулярните си цветове. Берти Фогтс излиза с 4-4-2, което във фаза атака преминава и в 3-5-2, когато Томас Бертолд се включва по фланга. Пред вратаря Бодо Илгнер защитата включва Бертолд, Колер, либерото Лотар Матеус и левият бек Томас Хелмер. Пред тях като външни халфове са разположени Хеслер (дясно) и Мартин Вагнер (ляво), а като централни Гуидо Бухвалд и Андреас Мьолер. Напред Германия разчита на смъртоносната атака в лицето на Юрген Клинсман и ветерана Руди Фьолер. Димитър Пенев залага на схема 4-3-1-2, която във фаза „защита“ преминава и в 5-3-2, когато опорният халф Златко Янков помага на централните бранители с опазването на Фьолер и Клинсман.
Единствените чисти остриета на България са Стоичков и Емил Костадинов, а зад тях като атакуващ халф действа Наско Сираков. По двата фланга са Данчо Лечков (дясно) и Красимир Балъков (ляво). Зад дефанзивния халф Янков четворката в отбрана е Илиян Киряков – Петър Хубчев – Трифон Иванов – Цанко Цветанов, като Хубчев изпълнява ролята на либеро. На вратата на „трикольорите“ пази героят от срещата с Мексико Борислав Михайлов, считан до този момент за най-добрия страж на САЩ’94. Двамата български нападатели Стоичков и Костадинов са захапани от самото начало от персоналните си пазачи Юрген Колер и Томас Хелмер, като за Колер – един от най-суровите защитници на 1990-те години, Камата е поредната голяма жертва. Пеневата чета въобще не се стряска от именитите си съперници. Нещо повече – преди почивката именно България е по-активният тим, като Сираков кара Илгнер да спасява, а Балъков нацелва гредата след шеметна контра. От другата страна Клинсман с глава за малко да открие резултата, но ударът му е спасен от Михайлов. Така престрелката остава да се случи след почивката. Именно между двете полувремена се случва нещо знаменателно.
Ето какво разкрива след години треньорът Пенев: „Още преди почивката забелязах нерви между Стоичков и Балъков, което не се бе случвало с нито един играч от отбора на първенството до този момент. По пътя към тунела вървях зад двамата и ги слушах, като кавгата се увеличаваше. Точно преди съблекалнята ги хванах и ги вкарах в една друга прилежаща стая.
Казах им: „Ето, влизайте и се разбирайте! След 15 минути, ако ви се отвори вратата и всичко е точно, ще играете. Иначе ви сменям“. В съблекалнята другите момчета ме питаха: „Старши, къде се намират онези двамата?“. Аз им казах, че скоро ще са готови“. През второто полувреме идват златните мигове на българския футбол. В началото всичко е в полза на немците. Клинсман пада като прострелян в наказателното поле пред Михайлов след съприкосновение с Лечков и реферът дава дузпа. Матеус е точен за 1:0 и по всичко изглежда, че Германия бавно, но сигурно кове пътя си към четвъртата световна титла. Както се видя обаче, това се оказа сметка без кръчмар. Бундестимът е близо и до втори гол. Хеслер стреля технично, но Михайлов с котешки рефлекс спасява. Момчетата на Стратега отговарят с удари с глава на Трифон Иванов и Сираков. Двайсетина минути преди края Фьолер праща топката в мрежата, но съдиите правилно отменят гола заради засада и от тук нататък златната купа започва да се измъква от ръцете на германците. Ударите на българите идват като от нищото и пращат Бундестима пак там – в нищото. За 180 секунди Стоичков и Лечков правят футболен Блицкриг, който е фатален за световните шампиони. Ицо с прекрасен шут от фаул и Данчо с кинжален удар с глава повалят блокиралите германци. Берти Фогтс не вярва на очите си. Минутките се нижат. Германският тим е пред крах. И пред най-слабото си участие на Мондиал от 1962 г.
Девет действащи световни шампиони са на колене. Готовият да се пръсне от яд Фогтс няма решение на проблема, а цялото земно кълбо брои секундите до сензацията. Край! България достига полуфинал на световни финали, елиминирайки световния шампион Германия. Клинсман бърше сълзи, Фьолер седи на тревата и чеше косата си, Бухвалд подава немощно ръка на съперниците си, Матеус се държи безпомощно за кръста. Говори се, че след този мач Берти Фогс е заявил, че никога не е претърпявал такъв крах в кариерата си и оттук нататък България му става огромен трън в очите.

Ето и мненията на героите от незабравимия мач Стоичков и Лечков:
Христо Стоичков: „Бяхме по-спокойни от германците, защото нямахме какво да губим. Доста от състава ни играем в чужди отбори и всички сме настроени, че който е срещу нас, трябва да бъде побеждаван. Само малко ни е яд, че пишат по вестниците, че не сме играли футбол, но пък стигнахме до полуфинала. Голът ми? Това е мой специалитет. Когато бях в ЦСКА, тренирах с Петър Жеков и Пламен Гетов, после в Барса с Ромарио и Куман, та все трябва да съм научил нещо. Доволен съм от това, което направих. Момчетата повярваха, че можем да победим и след минути Данчо Лечков вкара втория гол. Заставайки зад топката, помислих, че щерка ми Михаела има рожден ден. Цункам и двете ми щерки, мама и тате. До къде трябва да стигнем? Такива въпроси е малко смешно да ми задават”.

Йордан Лечков: „Като сме почнали по ред дано и италианците изпратим по домовете им. Трябва да продължаваме да играем добре и да победи по-добрият! Дузпата? С Клинсман си ударихме краката, но нямаше дузпа. Важното е, че победихме.

Макар че на полуфинала съдията ни лиши от финал след като не даде очевадна дузпа за нашите, то всички бяха доволни и горди от представянето си. Българите посрещнаха Пеневата чета като национални герои, каквито всъщност и бяха. И макар и много от тях да се провалиха тотално като управленци на БФС, а други като бизнесмени, то със сигурност в сърцата на всички нас ще остане споменът за незабравимото американско лято, онази неописуема радост и единството на нацията, което Стоичков, Лечков, Костадинов, Трифон Иванов, Димитър Пенев и компания ни донесоха в онези мудни за страната ни времена. Агенция Кросс

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: