(http://e-vestnik.bg/)
Ексклузивно: Един информатор на Ройтерс и света разказва как режимът в Сирия убива
Уисам Тариф е активист и директор на правозащитната организация “Инсан”, работи за „Грийнпийс”, поддръжник е на движението “Пролет в Дамаск”. Роден е в Ливан, заселва се в Сирия и става част от опозиционните движения там, но е принуден да емигрира, защото срещу него има няколко опита за убийство.
“Когато бях на 12 години, моят приятел Джуд беше премазан от военен танк. Това е нещо, което промени живота ми, отвори съзнанието ми за важността на това да бъдеш човек, да бъдеш личност”, разказва Тариф.
След военна окупация на родния му малък град Ал Караон в Ливан, Уисам имигрира в Южна Америка, Парагвай и Аржентина, при част от близките си. Става част от активисткия и интелектуалния елит на Ливан, работи в организацията “Грийнпийс”, публикува коментари и мнения в различни издания. Премества се в Сирия и става част не само в част от културното, но и от опозиционното сирийско движение. Работи отблизо с известния политически дисидент Камал Лабуани, получил по-късно 15-годишна присъда. Тариф е поддръжник на движението “Пролет в Дамаск”, което се появява след идването на власт на Башар Асад през 2000 г. Разпитван е 17 пъти от сирийските сии за сигурност, докато живее в Сирия, и са извършени няколко опита за убийството му. Неговата организация помага международната общност да се информира за случващото се в Сирия, тъй като сирийският режим е забранил достъпа на медии до протестите и над страната има информационно завеса. Въпреки репресиите хора продължават да излизат на улиците в редица сирийски градове, сред които Хомс, Хама, Дараа, дори в столицата Дамаск. Режимът реагира на засилващите се протести, като изпраща сили за потушаването им, които извършват масови репресии. Те обсаждат и нахлуват в редица сирийски градове, придружени от танкове, и според сведения на активисти десетки цивилни загиват.
- От четири месеца насам има кръвопролития в Сирия. Агенциите постоянно съобщават за репресии на силите за сигурност и армията срещу протестите, за бежански поток към Турция. Защо режимът се чувства толкова свободен да потушава протестите?
- Режимът няма голям избор. Много хора искат единственото нещо, което Асад не може да даде и то е “демокрация”. Това означава, че режимът трябва да си отиде. Режимът също така смята, че с някои козметични промени хората може да бъдат щастливи и да ги приемат. Режимът обаче греши. Хората нямат да приемат връщане назад към статичното положение, налагано в продължение на 40 години. Те искат да бъдат свободни и няма да се върнат назад в домовете си, докато не получат това.
Междувременно режимът е затворен в кръга на насилието. Ако те изтеглят армията и силите за сигурнот от улиците, още повече хора ще протестират. Протестиращите чувстват, че могат да оказват натиск на режима и след всеки смъртен случай стават все по-настоятелни.
- Защо няма страх от международна реакция?
- Режимът не реагира на международният натиск, защото такъв реален натиск няма. Европейските страни все още купуват суров петрол от режима, който финансира потушаването на протестите. Арабската лига не е издала нито едно изявление или мярка, осъждаща насилието, както и Съветът за сигурност на ООН.
- Какво се случи, за да избухнат тези протести толкова спонтанно? Този режим е на власт от десетилетия (б. р. – сегашният президент наследява поста от баща си).
- Хората се вдъхновиха от събитията в Тунис и Египет, където започна масовото надигане, т. нар. Арабска пролет. Деца в град Дараа направиха с графити на стените режима луд и това също причини насилие. Насилието създаде съпротива и е в резултат от надигане, превърнало се в организирана революция, която няма спре, докато режимът не се срине.
- Имате ли роднини в Сирия ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2011/07/21