Димитър Минчев, заместник-председател на Националната асоциация по биогорива в България: Държавата ни подведе, че ще стимулира производството на биогорива

- Г-н Минчев, как оценявате два месеца по-късно отлагането на решението да се влага биокомпонент в горивата? Твърди се, че тази мярка е довела до намаляване на цената на горивото с 10 стотинки.
- Ефектът , който се търсеше за поевтиняване на горивата, не бе постигнат . Коментираха се цифри от 10 до 20 ст. по-ниска цена, което според мен не се случи. Даже и да поевтинява незначително дизеловото гориво с премахване на биокомпонента, от друга страна, чистият минерален дизел е с по-висок акциз. Само от този факт ефектът е нулев.
Акцизът на минералния дизел е 615 лева на 1000 литра, а дизелът с биосъставка е 598 лева на 1000 литра.

- Как отчитате предложението да се продава чист биодизел по бензиностанциите?
- Тази идея е спекулация. Няма как да има чисто биогориво на колонките, без да е освободено от акциз както е в другите държави. Ако то се облага с акциз, то няма как да излезе на пазара, тъй като цената му ще бъде по-висока от тази на минералното гориво. Ако сега приемем, че на дадена бензиностанция дизелът се продава за 2,45 лева, то биодизелът би струвал 2,85 лева. Но ако биодизелът бъде освободен от акциз, той на колонка би струвал 2,25 лева. С отпадането на 60 ст. акциз чистият дизел ще бъде 20 ст. по-евтин от минералния дизел (по цени от края на юни).
Не забравяйте, че ЕК иска постигане на норми за потребление на биогорива и не ограничава средствата, с които държавите членки могат да постигнат това. В Европа 7% от горивата в транспорта трябва да са биогорива. Ние бяхме на опашката. Единственото гориво, което потребявахме, беше биодизел и то беше на ниво 3%, което е под 1% дори от общо потребяваните горива за транспорта, ако сложим тук пропан-бутана и бензините.
Тези 7% трябва да нараснат на 10% дял в горивата в транспорта до 2020 г.
Докато в Европа делът на биогоривата расте, у нас се получава точно обратното. Ние освен че сме изостанали се върнахме в стартова позиция.

- С какво си обяснявате тази политика на държавата?
- Съществуващият акциз за биогоривата и отлагането на влагането на биосъставка в горивата за другата година е борба на корпоративни интереси. Все пак става въпрос за 3-5% от биогоривата, търгувани в България от общото количество гориво. Все пак 5% от пазара в България не е малко, от него, разбираемо, петролните компании трудно се отказват. Простата логика показва, че ако някой може да държи 5% дял от пазара, нека да го направи.
Вариантите за стимулиране потреблението на биогоривата са те да се освобождават от акциз или той да се намали, от друга страна, може да се въведе определен процент задължително смесване на биогориво с конвенционални. В момента ние не ползваме нито един от тези механизми, въпреки че имаме разрешение от ЕК да предлагаме нулева ставка за биодизел. Такава нотификация взехме преди две години (ноември 2009 г.), като тази възможност ще изтече през ноември 2011 г.

- Има ли опасност стимулирането на биогорива да доведе до спекулативни инвестиции на пазара?
- Не мога да кажа ще има ли и колко ще са спекулативни инвестициите. Мога да коментирам обаче какво стана с плана за дългосрочно развитие на биогоривата. Бяха заложени дългосрочни програми, които обещаваха потребление на биогорива. Ние сме от хората, инвестирали в тази посока, вследствие на регистрираните намерения от държавата. Вече 3-4 години очакваме това да се случи и сме подведени, което има много тежки финансови последствия. Ние вече трета година не може да излезем на пазара, да изпълняваме бизнес плановете си и да покриваме кредитите си.

- Какъв капацитет има страната за отглеждане на култури, които се използват за производството на биогорива, за да не се получи в интерес на ВЕИ да се стимулира санитарната сеч или заменките?
- Тук балансът наистина е тънък. Предварителни анализи, преди да се впуснем в тази инвестиция, показаха, че от 2,5 млн. тона маслодайни семена, произвеждани в България, през последните години за нуждите на страната са необходими не повече от 400 000 тона. Има ресурс от 2,1 млн. тона, който се изнася, без да бъде преработен и да осигури работни места, заетост, приходи, данъци в страната. По-голямата част от маслодайните ни семена заминават за пристанища по Дунав или по Черно море и осигуряват заетост в други държави.
Рандеманът от тон семе е около 40%, или 800 000 тона, което е доста голяма цифра за мащабите на България. Но ако само 200 000-300 000 тона остават и се преработва до биодизел и се продават до биодизел, ще се постигне сериозна заетост. По наши изчисления над 500 човека биха работили само в производството на биодизел. Ако добавим и производството на биоетанол, където картината е сходна, тогава говорим за заетост на 1000 човека.

- Какви инвестиции в биогорива очаквате, колко са до момента реализираните?
- Като сума не мога да кажа, но мога да коментирам какъв капацитет има страната. В България може да се произвеждат над 300 000 тона биодизел и приблизително толкова е капацитетът за биоетанол, като това са фирми, които могат да влязат в работен ритъм в рамките на една-две седмици. Има и замразени проекти, приблизително за още толкова, които не са издържали откъм кредити, но при определени условия биха могли да тръгнат, в момента обаче не са в добро финансово и техническо състояние.
Искам да подчертая, че за търговците на горива няма значение какво продават, те си слагат надценка и продават услугата. Те могат в единия резервоар да съхраняват биодизел, в другия минерално гориво. Ситуацията бих коментирал така: Пречка за влагане на биосъставка в горивата няма, но няма и стимул. Ако крайната цена на едното и другото гориво е една и съща, тогава търговецът няма стимул да купува два типа гориво, да ги смесва, да води по-сложно счетоводство и да има два доставчика.

- Много големи са полетата, засети с култури за биогорива, което поставя въпроса защо вместо с такива култури, тези територии не се засяват с хранителни култури? В Европа вече тече такъв дебат.
- По отношение биогоривата и продоволствието се работи в няколко посоки, но тук не може да говорим за отстъпление на Брюксел по отношение на политиката за стимулиране на биогоривата. Тази тема беше коментирана скоро на форум в Берлин.
В Европа има резерви по отношение усъвършенстване на технологиите, по отношение увеличаване на добивите, има огромни резерви по разработване на пустеещи земи. Това са резерви в пъти по-големи, отколкото потреблението на биогорива.
Политиката по отношение на биогоривата е заложена от близо 10 години. През 2009 г. излезе директива в тази посока, развиват се нови стандарти. Има едно ново виждане, според което горивата ще се оценяват според количеството спестени емисии. Тогава ще се иска от търговците да продават гориво с лимитирани емисии. Ако произвежданият от компания „А” биокомпонент спестява 10 единици емисии, а от компания „Б” спестява 8 единици емисии, то цената на биогоривото на компания „А” 10 единици емисии биха били по-скъпи, защото ще дадат по-голяма тежест върху общата смес. Върви се в посока биогоривото да се оценява не като процент или обем, а като спестени емисии. В този смисъл се преосмисля политиката на Европа, но за отстъпление от биогоривата не се говори.

- Каква реколта от маслодайни семена - слънчоглед и рапица, използвани за производство на чисто гориво, очаквате?
- Тази година очаквам реколтата на рапица да бъде 700 000 тона, което е съвсем малко увеличение спрямо 2010 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: