Владимир Уручев, евродепутат от ЕНП: Шумът срещу проучванията за шистов газ има предизборен характер

- Г-н Уручев, като че ли идва нова вълна на икономическата криза. Как според вас трябва да се развива българската енергетика?
- Бих подходил доста предпазливо към хипотезата за нова вълна на икономическата криза. Възникването на проблеми с обслужването на външните дългове на някои страни в Европа и САЩ би трябвало да е сред предвидимите неща за финансовите анализатори. Знае се и какви трябва да са мерките за противодействие. За съжаление свалянето на рейтинги на цели държави показва, че в застрашените от дългова криза страни не са взети или се вземат със закъснение за справяне с дефицитите. Престоящото сериозно съкращаване на бюджетни разходи в големи европейски държави може да доведе до забавяне на започналия икономически ръст, което в някаква степен ще се отрази и на нашата страна.
В тези условия безусловно не може да се очаква и ръст в потреблението на електроенергия в страната, което да налага спешно вземане на решения. Напротив, имаме възможност да изследваме всички аспекти на нашия бъдещ енергиен микс и мястото на нова ядрена мощност в този микс не само в България, но и в целия регион. Още отсега е ясно, че в сметката трябва да се имат предвид потребностите на регионалния електроенергиен пазар в един по-разширен периметър, който да включва и Италия. След решението за отказ от ядрената енергия Италия в дългосрочен период ще бъде един от най-сериозните пазари за електроенергия. Сега е моментът да се анализират съществуващите връзки и възможностите за нови такива със страните от региона, за да се планира бъдещата енергийна инфраструктура, така че, от една страна, чрез интегриране на електросистемите да се създаде възможност за единен енергиен пазар, а от друга страна, да позволи най-ефективно използване на една нова ядрена мощност в България и инкорпориране на все повече възобновяема енергия в електроенергийните системи.
Абсолютен приоритет на нашата енергетика е енергийната ефективност, която в разглеждания контекст на въпроса също ще допринесе за забавяне в ръста на електропотреблението и отлагане на спешни решения за нови мощности. А решенията при никакви обстоятелства не трябва да са прибързани, защото, първо, става въпрос за инвестиции, изискващи огромни начални финансови ресурси и, второ – новите мощности ще предопределят за дълъг период (50-60 г.) една част от бъдещия енергиен микс на страната, който трябва да решава и ред други предизвикателства.
С две думи кризата налага ограничения, но дава и възможности.

- Неотдавна казахте, че хранилище за високоактивни ядрени отпадъци би струвало на България един милиард евро, и изразихте несъгласие с решението на ЕП да бъде забранен износът на ядрени отпадъци в страни извън ЕС. Как трябва да реагира България?
- Несъгласието с едно такова решение имаше принципен характер. Радиоактивните отпадъци са сред препъникамъните за обществената приемливост на ядрената енергетика. Безусловно неправилното третиране на тези отпадъци може да има трансгранични въздействия, а ЕС от изток е обграден от страни, които експлоатират ядрени реактори. Аз защитавах тезата, че трябва да има възможност за износ на радиоактивни отпадъци в страни извън ЕС с условието в тези страни радиоактивните отпадъци да се съхраняват и третират по стандарти, не по-ниски от тези в ЕС. Това би позволило да има съвместни проекти в трети страни за третиране на радиоактивни отпадъци по технологиите и стандартите, които се прилагат в страните на ЕС. По този начин би се осигурила възможност за разпространение и спазване на най-високите стандарти в тези страни и да се минимизират рисковете за неблагоприятни въздействия върху самия ЕС.
За съжаление въпросът приключи миналия месец с окончателното приемане на директивата от Европейския съвет с пълна забрана за износ на радиоактивни отпадъци в трети страни. Надделяха моралните съображения и опасенията да не би ядрената промишленост на ЕС да си изнесе отпадъците в трети страни, а съображенията за постигане на по-висока сигурност на ЕС бяха пренебрегнати. Ще трябва обаче да се търсят други механизми за разпространение на високите стандарти в третирането на радиоактивните отпадъци в трети страни, защото иначе рискът за ЕС си остава.
Въпреки това приемането на тази директива е важна стъпка в решаването на едно от предизвикващите загриженост предизвикателства пред ядрената енергетика в световен мащаб.

- След „Фукушима“ светът настръхна срещу ядрената енергетика. Четох ваше мнение, че в момента Европа действа емоционално по отношение на ядрената енергетика и това по-скоро застрашава нейната сигурност. Има ли бъдеще пред ядрената енергетика?
- След „Фукушима“ се възобнови с нова сила дебатът и нараснаха опасенията за обществената приемливост на ядрената енергия, най-вече в европейските страни. Под въздействие на неизбежната антиядрена вълна, под напора на емоциите единствено в Европа се взеха решения за отказ от ядрената енергия в Германия, Швейцария, Италия. Не е приемливо обаче под натиска на моментните настроения да се приемат прибързани решения със стратегически характер, с дългосрочни последствия за цяла Европа. Не всичко в тези решения е осмислено, не са изследвани всички възможни последствия както за изпълнение на дългосрочните цели за борба с климатичните промени, така и за енергийната сигурност, за намаляване на енергийната зависимост на Европа. Не са малко анализаторите, които предвиждат задълбочаване на енергийните проблеми на Европа и най-вече попадане на ЕС в една мощна газова хватка от чужди страни.
С времето в дебата ще навлиза все повече разум, който ще помогне за всеобхватно осмисляне на решенията.
Не смятам, че аварията във „Фукушима“ предизвести края на ядрената енергетика. Още десетки години тя ще допринася за нашата енергийна сигурност, докато не се развият новите технологии за добив на енергия и докато те не станат конкурентоспособни.
Едно последствие от “Фукушима“ може да се прогнозира още отсега и това е, че развитието на ядрената енергетика в бъдеще ще се концентрира в бързоразвиващите се икономики на Източна Азия, за които това е възможността да се включат в борбата срещу климатичните промени и да имат конкурентоспособни икономики.

- С вас вече сме говорили по темата за VII реактор в „Козлодуй“, но с оглед на продължаващата неяснота около „Белене“ темата като че ли остава актуална. Кой е най-разумният подход?
- Вече имах възможността да подчертая, че решенията за нови ядрени мощности не могат да бъдат спонтанни. Твърде много фактори е необходимо и задължително да бъдат отчетени. По „Белене“ наистина предстои изясняване на ситуацията от икономическа и пазарна гледна точка и се приближаваме към момента, когато трябва да се вземат окончателните решения. Нова ядрена мощност в „Козлодуй“ също е възможна опция, която си има своите предимства. Истината обаче се състои в това, че много трудно може да се обоснове едновременна необходимост от две нови ядрени мощности за нашата страна. Затова смятам, че нещата трябва да се разглеждат в последователност – първо да се изясни въпросът за „Белене“ и в зависимост от решенията на един следващ етап да се разгледа VII реактор за „Козлодуй“. По мое мнение на този етап в страната е необходимо да бъде изградена една нова ядрена мощност, но това трябва да стане с необходимата обществена поддръжка и при доказана икономическа ефективност.

- България се стреми към енергийна независимост и диверсификация на източниците на природен газ. Какво е вашето мнение за добива на шистов газ? В Европа, а и у нас има доста противници на сегашната технология за добив.
- Диверсификацията на източниците на природен газ е от ключово значение за намаляване на рисковете от енергийната зависимост на страната. Шистовият газ, ако наистина има залежи в страната ни, е едно от възможните и вероятно най-добрите решения. Затова смятам, че проучванията за шистов газ в страната ни трябва да бъдат направени, за да знаем дали тази опция има потенциал да реши кардинално въпроса за зависимостта от външните газови доставки. Ако се окаже, че има потенциал, тогава идват въпросите за екологичната безопасност и възможната цена на добива на шистов газ.
Повдигането на толкова много шум срещу проучванията за шистов газ днес има чисто предизборен характер и по никакъв начин не могат да се съчетаят с националните интереси. А въпросът за референдум е напълно безпредметен на този етап.
Едва когато има яснота за залежите, за конкретните технологии и възможните опасности от тях, когато са оценени всички последствия и обществото е информирано за тях, тогава може да се търси и механизмът на референдумите за обществената приемливост на добива на шистов газ в страната.

- Вие сте заместник-член на Специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. Знаете, че България пази много стриктна финансова дисциплина, но в същото време правителствената позиция за членството ни в еврозоната се промени. Дали това е правилно?
- Еврозоната в момента изпитва сериозни затруднения и това е признат факт. Разразилата се дългова криза, опасността от фалит на еврови държави и непредвидимостта на възможните последствия от създалата се ситуация налагат да се преосмисли необходимостта от нашето членство в еврозоната именно сега. Стриктната финансова дисциплина, която се водеше в нашата страна през последните кризисни години, се оказа не само правилна, но и може да се сочи за пример в ЕС. Нека и другите държави да поемат пътя на такава дисциплина, нека се появят трайни тенденции за справяне с положението, тогава ще настъпи и моментът за действие по нашето членство в еврозоната.

- Кои според ЕП са основните политически предизвикателства в настоящия момент? Бедността, нелегалната емиграция, национализмът... Трябва ли да продължи разширяването на ЕС – това е много важно за Западните Балкани?
- В условията на криза се създават условия за осветляване на онези недостатъци в обществото, които в други времена не са забележими. Смятам обаче, че нелегалната емиграция и бедността са проблеми, с които ЕС се бори от доста време насам и ще продължи да се бори. Това са дългосрочни политики на ЕС, докато проявите на национализъм имат временен характер, стимулиран от кризата.
Разширяването на ЕС с балканските държави е също един от дългосрочните процеси за ЕС и смятам, че той ще продължи, макар и при по-строги критерии към страните, кандидатстващи за членство в ЕС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: