Как емигрирахме при социализма 1.

08/23/11 22:38
(http://e-vestnik.bg/)

Как емигрирахме при социализма 1.

Невероятната история на Христо Чашката

Тодор Живков на среща с варненци в края на 60-те години. Снимка: БТА

Варненецът Христо Иванов, с прякор Чашката, има невероятна съдба. Три пъти бяга нелегално от България - 1963, 1965 и успешно - 1971 г. Лежал е в затвора в България през 1963 и през 1965-1967. След това е лежал в швейцарски затвор 1976-1977 и 1985-1989. Женил се е три пъти и два пъти се е развеждал с швейцарската си съпруга Лилиан. Нелегално е преминавал граници в Европа 6 пъти между 1971 и 2001 г. В e-vestnik в следващите дни

ще пуснем невероятната му история, в която оживява действителността по време на социализма...

През 60-те години Христо Чашката, кореняк варненец, подобно на героя Остап Бендер от “Златния Телец”, смята, че между него и социализма са възникнали някои противоречия. Той харесва пежо, а не москвич. Предпочита цигари Марлборо пред “БТ” с филтър - гордостта на българската тютюнева промишленост.
“И много разказвах вицове”, казва Чашката. Припомня един: “Къс, дебел, с гола глава, започва с буквата “Х”, има “У” по средата. Що е то? - Хрушчов” (смее се).

Христо Чашката. Снимка: Иван Бакалов

Майка му е чистачка в “Рудметалснаб”-Варна, а той изкарва книжка и става шофьор още на 17 години, преди да влезе в казармата. Съдбата му е свързана с колите и шофьорлъка от дете - прочува се дотам, че още като чавдарче се среща с Георги Димитров. Баща му бил командирован на работа по железниците в Благоевград след войната. И му зачислили една от първите леки коли за онова време - нова шкода. Бащата почнал да учи 7-годишния си син да шофира. Журналист от местния вестник “Пиринско дело” един ден гледа на площадка край гарата някаква нова шкода върви сама, шофьор в нея няма. Шашнал се, а после разбрал, че вътре е малкият Христо, който едва стига до педалите. Журналистът организирал експеримент, за да пише във вестника - качили се в колата той, бащата на Христо и местния партиен секретар и пътували до съседно село - малкият Христо карал шкодата, те се возили. След няколко дни в “Пиринско дело” излязъл репортаж за най-малкия шофьор в България, със снимка. След репортажа поканили Христо на 9-ти септември на манифестацията в София. И там с група ученици се срещнал с Георги Димитров, който го погалил по главата.
Семейството му се върнало във Варна, минали години. Понеже за кратко Христо ходел с дъщерята на кварталния милиционер, представителят на властта му давал лоша характеристика. Христо мечтаел да тръгне по света и като свършил войниклъка, започнал работа като шофьор в ДАП-а (Държавно автомобилно предприятие - в онова време с такова съкращение се наричат автопарковете из страната). Целта му била оттам да се прехвърли в току-що създадената фирма “Тексим”, да стане тираджия. Повечето му приятели успели, но той с характеристиките за “нездрав елемент”, бил отрязан.
“Рекох си - щом не ме пускат, няма как, ще бягам. Иначе с политика не съм се занимавал и не съм се интересувал. Някой сега се изкарват големи жертви на комунизма, как бягали от режима и т. н. Аз избягах от чист авантюризъм.”(смее се)
Рискът при бягство през граница в ония години няма нищо общо със сегашната нелегална емиграция из Европа. Тогава далеч преди браздата са сложени табели “Държавна граница”, “Стреля се без предупреждение!” и др. И се стреля наистина.
Желязната завеса огражда България от юг. Там са вражеските натовски държави. Там са и американските цигари, и капитализмът, който прилича на мушмула ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/23/11 22:38 http://e-vestnik.bg/12529/kak-emigrirahme-pri-sotsializma-1/