Емигранти от социализма 4. Нелегално обратно в България

08/27/11 07:09
(http://e-vestnik.bg/)

Емигранти от социализма 4. Нелегално обратно в България

Христо Чашката. Снимка: Иван Бакалов

През 1978 г. тръгнахме с Лилиан за България. Говорих с баща си по телефона, той ме увещаваше да се върна, каза, че разпитвал за мен, обещали му, че няма да ме съдят, защото нямам провинения. Реших, че щом съм женен за швейцарка, като се върна с нея там, нищо не могат да ми направят. Но нямах виза, затова реших да мина нелегално границата, да стигна направо във Варна и там да се покажа. Предвидих, че е по-добре така, вместо да се предам още на границата и да ме разкарват по арестите. Оказа се, че съм постъпил правилно.
С Лилиан тръгнахме с едно ауди. Влязохме в Италия на 5 март. Спомням си много добре как на гарата в Триест си купих швейцарския вестник “24 часа” с огромно заглавие и снимка на празния гроб на Чарли Чаплин. Предполагам, че вестникът беше от предна дата, а не от този ден. Изчетох информацията с любопитство, защото случката беше във Веве, до нашия град Лозана. Тогава не съм подозирал, че моят приятел Ганчо може да има нещо общо с това престъпление. Чак след няколко месеца, когато вече бях във Варна, като ме разпитваха в милицията, един от цивилните ми каза, че май “моят Ганчо” бил българинът, откраднал трупа на Чаплин.

Жробът на Чарли Чаплин в Корсие Сюр Веве. Снимка: Иван Бакалов

През 1980 се върнах в Швейцария и, мисля, чак през 1982 г. се видях с Ганчо, ходихме му на гости вкъщи, където живее край Лозана, и чух историята от самия него.”

Но тогава, на италианско-югославската граница, Христо преглежда вестника и го хвърля на задната седалка, без да му обърне повече внимание. Чака го изпитание. Трябва да мине 2 граници нелегално. На югославската е лесно. Оставя жена си зад кормилото на аудито, обикаля недалеч встрани от граничния пункт и пресича пак през нивите, както през 1971 г., когато идва в Италия. Намокрил се до кръста, падал в някаква рекичка, пеш стига до шосето след границата, вече в Югославия и чака на някакъв паркинг жена си. Отдалеч гледа как тя се разправя с югославските митничари. Лилиан няма книжка, не умее да кара добре.
“Знаеше само първа и втора. Те я караха нещо да върне назад, тя се суети. Как да е, мина. Тръгна с колата по шосето, а коженото й мантото висеше отвън, защипала го с вратата. Спря до мен, а аз, измръзнал, още там извадих куфарите да се преобличам.”

Христо решава оттук да тръгнат към едно село в Македония, близо до българската граница. През 1943 г., когато там е било българска власт, баща му е бил командирован в селото да строи жп линия. Живеят там близо 2 години в голяма селска къща, при някакво семейство. 6-годишният Христо и децата на хазаите играели заедно. 33 години по-късно му хрумва да ги потърси, за да му помогнат да мине българската граница нелегално.
Пристигат в селото, настаняват се за една вечер като на хотел в къщата на един богат местен циганин. Запознават се с него в кръчмата в селото, където оркестър свири македонски песни и се лее червено вино. На другия ден разпитват и намират къщата на някогашните му хазаи. За учудване на Христо бабата го познала - “Ти си на Кольо и Петрана момчето, каза.”
Христо й обяснява, че има нужда от човек, който да го прекара през границата. Бабата решава, че за тази работа може да помогне само един техен роднина, който работи в горското. Той често ходи с москвича си до Благоевград да пазарува. На влизане ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/27/11 07:09 http://e-vestnik.bg/12548/nelegalno-obratno-v-balgariya/