Военното обучение се връща. И нещастният школник Митев?

08/28/11 21:05
(http://e-vestnik.bg/)

Военното обучение се връща. И нещастният школник Митев?

Войници на учебни стрелби по време на социализма. “Най-високотехнологичната” част от обучението беше стрелба с автомат “Калашников” - веднъж-два пъти за цялата служба по няколко патрона. Останалата част от казармата е маршировки, походи, строяване на плаца. Снимка: Албум от времето на социализма

“Въвеждане на военно обучение в средните училища предвижда Законът за резерва. Очаква се той да влезе в сила от 1 януари 2012 година”. Това каза в Шумен министърът на отбраната Аню Ангелов. Обучението ще бъде под формата на ЗИП или в часовете на класния ръководител за учениците от 11 и 12 клас. Начална военна подготовка ще бъде въведена и за държавните висши училища. Всички желаещи ще могат да получат военно звание и да се включат в резерва на Българската армия, предвижда още законопроектът.

———————————————-

Винаги когато стане думата за могъществото на Българската народна армия по времето на соца се сещам за школник Митев, който безпомощно лежеше по гръб в снега и махаше в ръце и крака във въздуха. Но всичко поред…
В тогавашната елитна Школа за запасни офицери властваше генерал Г. И. (Бог да го прости). Неговата представа за съвременна военна доктрина беше останала някъде между времената на Суворов и Жуков, макар че и двамата са били доста напредничави за времето си. Въпросният генерал обаче смяташе, че силата на боеца се крепи в умението му да марширува, да е добре остриган и да не спи. Общо взето нещо като материализация на култовия марш “….и мокър, гладен, уморен, без отдих бий се ден и нощ”.
По тази причина огромният плац на школата се тресеше от всекидневни маршировки, а нощните тревоги се редуваха почти всяка седмица. Така и не разбрах в какво се състои силата на една армия, в която 18-годишни момчета търчат, извадени с крясъци от леглата им, напред-назад из района на поделението. Факт е обаче, че както казват любителите на банални мъдрости, такива бяха времената.

Тогавашният смел войник беше облечен в някакви отвратителни дрехи изработени от шаяк и при тревога трябваше да носи по себе си: сумка (т. е. чантичка - от руски език) с четири пълнителя, нож, с който да мушка противника, лопатка, с която да се окопава в земята, автомат и огромна торба на гърба, наричана “мешка” (пак от руски). Тя беше пълна с всякакви боклуци, уж вещи от първа необходимост, включително и голяма дървена кутия с тоалетни принадлежности. Все едно като те думнат американците с няколко килотонна атомна бомба, най-важното ти задължение ще бъде да си обръснат и с измити зъби в строя. Като цяло войникът беше опакован в огромен и корав, дебел шинел, който се влачеше като шлейф по земята.

Та по време на една от тези тревоги посред една зимна нощ възпитаниците на школата търчаха напред назад опитвайки се да балансират между земното притегляне и собственото си увеличено два пъти тегло. Някъде, насред една от алеите, лежеше школник Митев. Огромната раница-мешка го беше преобърнала на земята, той беше проснат по гръб върху нея и с ръце и крака безпомощно риташе във въздуха като огромна буболечка, в опитите си да се изправи, оплетен и в шинела. Само че нямаше кой да му помогне, защото възпитаниците на елитното военно-учебно заведение тичаха в очакване на врага - турците, например. Сцената не беше нито героична, нито трагична, а сто процента карикатурна.

Тогава ясно си дадох сметка, какво щеше да направи турският командос, воювал години с кюрдите в Анадола, с школник Митев, ако наистина ни бяха нападнали. Пак тогава осъзнах, че всичко това е една огромна и доста тъпа бутафория. Че един лош командир може да нанесе поражения, по-големи от вражеските. Че военната ни стратегия се крепи на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/28/11 21:05 http://e-vestnik.bg/12514/shkolnik-mitev-i-voennoto-obuchenie/