Валентин Николов, заместник-председател на комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм: Засега няма да променяме структурата на енергийния холдинг

- Г-н Николов, докъде стигна подготовката на наредбите, свързани със Закона за енергията от възобновяеми източници?
- В момента се подготвя т. нар. Наредба 6, но още не е одобрена. Очаквам до седмица-две да е напълно готова и да е предложена за приемане. До края на годината ще бъде структурирана и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Необходимо е да бъде представен също план за присъединяване на нови зелени мощности. Тогава ще се разбере и какви точно мощности могат да се включат към енергийната система. Ще се направи и анализ колко мегавата са заявени за присъединяване, за да се прецени ще издържи ли системата.
Въпреки недоволството на някои фирми заради новия закон се оказа, че има доста бизнес както за фотоволтаичните, така и за вятърните паркове. Освен към този вид енергия инвеститорите имат интерес и към производството на ток от биомаса. По-големият проблем там е самото договаряне на суровината в дългосрочен вариант. Чрез изграждане на инфраструктура ще може да се прочистват горите и в същото време близо три пъти ще се увеличи добивът на дървесината. Биомасата е и най-добрият вариант за България, защото ще създаде много работни места. Пък и централите ще трябва да си осигурят дългосрочни договори.

- Все пак инвеститорите в зелена енергия ще трябва да изчакат още, за да започне приемът на документите им?
- Просто няма как да е по друг начин. Сигурността на системата е по-важна.

- Подготвени ли са вече промените в Закона за енергетиката?
- Още през септември ще започне общественото обсъждане, а през октомври проектозаконът ще влезе за разглеждане. От ЕК удължиха до март следващата година въвеждането на европейската директива за третия либерализационен пакет за енергетиката и дотогава трябва да бъде променено законодателството ни. Чрез него се очаква да се създаде енергийната борса и да се либерализира пазарът, което ще даде тласък на нашата енергетика да се развива в конкурентна среда.

- В тези ли насоки основно се работи в момента?
- Има и някои понятия, които трябва да се формулират, като енергийната бедност, уязвимите потребители и други. Например уязвимите потребители са в далечни населени места, социално бедни хора, които не могат да си позволяват да купуват скъпа електроенергия. За тях трябва да се измислят социални програми, с които да се подпомогнат. Не може тези хора да се оставят без ток през зимата, след като нямат възможност да си го плащат. В самата директива пише, че трябва да се намери начин да не се спира подаването на еленергия за уязвимите потребители.
Според мен добре е да се изяснят вариантите и в тази група да се включат също потребители и хората, при които има проблем или грешки в сметката за ток. Аз мисля, че при такива обстоятелства не бива да се прекъсва електроподаването, докато не се изясни случаят.
Има и казус със защитените потребители, които ще останат на регулирания пазар. За тях трябва да се направи микс от енергия. ДКЕВР ще определя цена, а трябва да се гарантира и сигурността на доставките.
Проблемът е всъщност кои ще бъдат тези защитени потребители. За да можем да либерализираме пазара, на него трябва да излязат фирмите и по-големите консуматори. Но този микс става доста скъп, защото имаме задължително изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори, както на зелена енергия и на ток от когенерациите. И за да се намали цената на микса, трябва да се прибави еленергията, която произвежда АЕЦ „Козлодуй“ и евентуално ТЕЦ „Марица-изток 2“. Колкото са по-малко тези защитени потребители, толкова намалява тази възможност и се вдига цената на тока. Затова съществува голям проблем при решаването на казуса – какви да са защитените потребители и да се намали цената на тока за тях.

- Имате ли вече предложения за подписването на нов договор за доставки на природен газ с руската компания „Газпром“?
- В парламента беше обсъждана темата заради енергийната стратегия, където бе записано, че трябва да се сключат дългосрочни договори за доставка на газ. В крайна сметка надделя мнението, че не бива да са толкова дългосрочни, тъй като предстои диверсификация на източниците. От тази гледна точка не можем напълно да гарантираме на „Газпром“ какво ще е нашето потребление. А с диверсификацията ще имаме повече аргументи, когато искаме намаляване на цената на синьото гориво. Затова идеята е да се сключат краткосрочни или средносрочни договори, за да може България да гарантира допълнителни независими източници на газ и иска да се следва спотовият пазар на природен газ.
Според нас средносрочни договори са за около 5 години, но всичко е въпрос на преговори. В крайна сметка ние сега не сме в най-силната позиция и не сме в условие да диктуваме какво ще стане.

- Все пак страната ни се надява да се открият и залежи на шистов газ.
- Преди всичко трябва се открият, после да имат финансова обосновка и да се разработят. Предстои дълъг процес и ние повече се надяваме да получим природен газ от газопровода „Набуко“ и газовите ни връзки с Гърция и Турция. Надяваме се да ползваме и някои от пристанищата на Турция за доставки на втечнено гориво.

- В какви срокове очаквате да се реализират връзките?
- За жалост забавянето не е само от наша страна. Знаете, че ЕС отпусна средства за изграждането на газопровода до Гърция и до Румъния, а за тръбата до Сърбия имаме ресурс от Оперативната програма „Регионално развитие“. Още през следващата година започва изграждането на съоръжението за Гърция, където вече има създадена и проектна компания. За Турция смятам, че това е една от най-важните газови връзки, която трябва да се осъществи, и там нещата вървят много добре. Договорени са всички параметри и строителството може да започне още догодина.

- В парламента обсъждано ли е преструктурирането на Българския енергиен холдинг?
- До момента е обсъждано основно отделянето на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от холдинга. Иначе остава концепцията БЕХ да продължи да е в този си вид, защото има определени задачи, които само той може да изпълнява. Освен това по повечето договори холдингът е страна по тях и преструктурирането му би се отразило на тези контракти. БЕХ трябва да се оптимизира, за да играе ролята на коректор на всяко едно от дружествата, а в същото време да не принуждава компаниите в него сами да се конкурират на външните пазари. Така се получава, когато НЕК и АЕЦ „Козлодуй“ продават електроенергия на външни пазари. БЕХ трябва да коригира тези правила. Освен това, когато едно дружество има нужда от средства, защо да тегли заем от банка, вместо да вземе вътрешен кредит при по-добри условия от БЕХ.

- Имахте идея НЕК да създаде дъщерни дружества за продажба на ток в чужбина. Можете ли да дадете повече подробности?
- НЕК трябва да се възползва повече от ситуацията на Балканите. Една от амбициите да станем енергиен център в региона е възможна, ако се разработи енергийната борса. И тази борса не трябва да е само българска, но и балканска. Географското ни положение е добро, енергетиката ни е добър отрасъл, в който се влагат достатъчно пари. Но трябва да се обслужва на първо място българската икономика с евтина електроенергия и каквото се произведе допълнително, да се изнася за чужбина.
Какво се получава сега? Гърция получава нашата електроенергия за 60 евро/мвтч и я продава за над 88 евро/мвтч на Италия. За да може НЕК да продава там, трябва да има собствено дружество. Компанията има два варианта – или да лицензира собствено дружество, или да намери оператор, който е лицензиран във всички балкански страни, за да работи с него. Ако в Гърция, принудени от кризата, решат да продават миноритарен дял от тяхната електрическа компания, мисля, че НЕК задължително трябва да се намеси.

- Вие чували ли сте за идея да се продава дял от PPC?
- Идеята е да се закупи сравнително голям дял, но трябва да се види и дали НЕК ще има достатъчно средства за подобна инвестиция. Трябва да се направи и анализ на пазара дали е добра тази инвестиция. Аз съм сигурен, че си заслужава и е добре да се възползваме от тази възможност. Навремето, когато се приватизираше Македония, страната ни изпусна този шанс.

- Променила ли се е позицията на партия ГЕРБ за строежа на АЕЦ „Белене“ след заведените искове по проекта?
- Партия ГЕРБ смята, че са вложени много пари и при един достатъчно сигурен и изгоден проект по критериите на ЕС си заслужава да се построи централата. Но, разбира се, тези въпроси още не са изяснени. Очакваме в края на годината ЕК да даде новите правила за ядрените централи. Конюнктурата след катастрофата в АЕЦ „Фукушима“ се променя, а също и отношението към ядрената енергетика като цяло. Решението на Германия да се откаже от АЕЦ-ите си ще повлияе и на нас. Все още не е ясно дали АЕЦ „Белене“ ще е печеливш проект и очакваме това да каже консултантът HSBC. Но политическото решение ще бъде на партия ГЕРБ. Този проект е изгоден и за руската страна и мисля, че консултантът ще даде вариантите за работа при здрава основа.
Но при всички случаи, за да продължат нормалните взаимоотношенията между страните, тези арбитражни искове трябва да се изчистят. Вярвам в добрата воля на руската страна, че ще си оттегли иска. Подобни актове само ще оскъпят проекта, освен това отблъскват и инвеститорите, защото се получават съмнения за добрите намерения и на двете страни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: