Спасените банки стават подсъдими

Войната във Виетнам роди израза: “Наложи се да унищожим селището, за да го спасим.” Подобно мислене обяснява и държавната помощ за банките в Съединените щати през 2008 г. – трябваше да ги спасим, за да ги съдим после.
Миналата седмица надзорникът на Fannie Mae и Freddie Mac заведе дела срещу 17 финансови институции, за да възстанови загубите от съмнителните ипотечни облигации, продадени на двата държавни жилищни кредитора. Сред подсъдимите е Ally Financial Inc., известна по-рано като GMAC – бивше финансово звено на General Motors Co.
Ако Федералната агенция за жилищно финансиране (FHFA) си върне загубите от Ally за Freddie Mac, това ще бъде едновременно триумф и поражение за американските данъкоплатци, тъй като финансовото министерство на САЩ все още е мажоритарен акционер в Ally.
Ситуацията е просто нелепа. От друга страна, FHFA прави каквото се очаква от нея – предпазва и съхранява активите на Fannie и Freddie. Агенцията не е виновна, че Конгресът одобри Програмата за освобождаване от проблемни активи и връчи на финансовото ведомство правомощия да спасява Ally и подобните й.
Конгресът можеше да остави тези компании да се сринат, както и заслужаваха, но не го направи и неизбежните искове вече са в съда. Правителството отново е едновременно рефер и играч във финансовите пазари.

Сериозни притеснения

American International Group Inc. (AIG), чийто мажоритарен акционер все още е финансовото министерство, обвини Bank of America Corp. в измама миналия месец. Делото е за загубите по емисиите ипотечни облигации, много от които са съставени от Countrywide Financial Corp. Едно от основните опасения на пазара е, че Bank of America няма достатъчно капитал да покрие всички свързани с ипотеките задължения, с които се натовари с купуването на Countrywide през 2008 г. Искът на AIG за $10 млрд. само засилва тази тревога.
Проблемът не е, че AIG завежда дело. Сбърканото в случая е, че финансовото министерство продължава да държи дял в AIG (три години след като заедно с Федералния резерв спаси гигантския застраховател от фалит), докато тя съди контролирана от ведомството компания. Bank of America щеше да е вече история, ако не бяха държавните средства.
Този тип странни конфликти присъстват и в извънсъдебното споразумение за $8,5 млрд., което Bank of America сключи през юни с Федералната резервна банка на Ню Йорк и с други собственици на сглобените от Countrywide ипотечни облигации. Сред страните, подали оплакване срещу спогодбата, са Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) и AIG, с което понятието разделено правителство придобива ново значение.
При така описаните случаи е естествено да се чудите дали американските регулатори искат да помогнат на банковия сектор, или да го върнат отново на ръба. Пол Милър, банков анализатор във FBR Capital Markets, казва, че FHFA, Fannie и Freddie “трябва да спрат да наказват банките за практиките им отпреди няколко години”, защото така пречат на икономическото възстановяване, “макар да имат правно основание за действията си”.
Какво друго може да направи FHFA, освен да упражни законните си права? Ако агенцията беше решила да се откаже от основателните си претенции към Ally, Bank of America и JPMorgan Chase & Co. (които са само част от подведените под отговорност институции), това би било поредната нелегална субсидия за акционерите на компаниите. Правителството може и да е спасило банките, но не е заличило задълженията им.

Едно дело в повече

За разлика от сегашните дела FHFA беше по-настъпателна през миналата година, когато позволи на Freddie да съди данъчните за възстановяване на събрани данъци в размер на $3 млрд. Делото ще бъде разгледано през декември в специализиран американски съд. По същество едно звено на финансовото министерство директно се изправя в съдебен спор с друго. Какъвто и да е изходът, той ще е пълна формалност за финансовото министерство, което инжектира около $65 млрд. в спасяването на Freddie.
Това глупаво дело е различно от исковете, подадени преди седмица, в които FHFA твърди, че Freddie и Fannie са били ограбени от играчи от частния сектор, нарушили закона за ценните книжа. Агенцията обвини няколко компании в измама, включително Morgan Stanley, JPMorgan и Goldman Sachs Group Inc.
Тогава защо други федерални агенции, като например Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), не подават оплаквания срещу същите банки за подвеждане на държавните жилищни кредитори? И къде е справедливото наказание за изпълнителните директори на Fannie и Freddie, които, не без одобрението на регулатора си, повтаряха, че компаниите им са стабилни, докато в действителност те се сриваха?
Американското правителство си е набелязало толкова много противоречиви цели, че може никога да не получим задоволителни отговори на логичните си въпроси. И всичко това е само част от наследството на безпрецедентните правителствени намеси през 2008 г., както и свидетелство каква огромна грешка изобщо беше допусната със създаването на Fannie и Freddie, чрез които печалбите им се приватизираха, а загубите им се стоварваха върху обществеността.
Ролята на правителството в една система, изградена върху свободното предприемачество, е да упражнява регулация върху участниците на пазара от дистанция, а не да се влива в редиците им и да определя победителите и победените. Тази граница обаче отдавна беше прекрачена. И най-възмутителното е не че федерална агенция търси обезщетение от някои от банките, определени като твърде важни, за да фалират, а че тези банки изобщо бяха спасени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: