Пригответе се за дълго възстановяване

До неотдавна, пише Саймън Джонсън, повечето анализатори разказваха следната макроикономическа история: „През есента на 2008 г. претърпяхме дълбока финансова криза, последвана от тежка рецесия, която пък ще бъде последвана от сравнително бързо възстановяване.“ Всички страни пострадаха. Всички трябва да се възстановят, макар и с различна скорост, и разумните хора не биха могли да предвидят коя ще отбележи най-бърз и траен ръст.
И приливът ще повдигне всички лодки. Само че май това не е правилната морска метафора. По-адекватен ще е съветът, приписван на Уорън Бъфет: „Не знаете кой плува гол, докато не се оттегли приливът.“ А сега се питаме: „Започва ли приливът, или все още има отлив? Брегът завинаги ли е опустошен от бурята?“
За да разберем накъде се е запътила световната икономика, трябва да анализираме само три страни: САЩ, Германия и Китай. И при трите главният проблем е един и същ: кредитите.

Потребление

В САЩ домакинствата са в епицентъра, тъй като на потреблението се дължат малко над 70% от разходите. Много американци изхарчиха спестяванията си и започнаха да вземат големи заеми. Смята ли някой, че цените на жилищата ще се повишат в близко бъдеще и ще осигурят достатъчно средства за пенсии?
Във всеки случай се очаква известен ръст на спестяванията на домакинствата. Подобни очаквания има и за малките предприятия. След кредитния срив през 2008 г. е логично да се усеща нежелание за разходи и за наемане на нови служители и е трудно да си представим политически приемливи стимули, които да променят това.
Ако потребителите и предприемачите обръщаха по-голямо внимание на макроикономическите данни, щяха да са по-печални. САЩ се нуждаят от ръст на БВП от 1% на година, за да не изостават от прираста на населението, който е бил между 0,85% и 1% през повечето години от изминалото десетилетие.

Изгубени пет години

Ако сравните номиналната стойност на БВП на глава от населението за второто тримесечие на 2006 г. с второто тримесечие на 2011 г., ще видите, че САЩ са отбелязали ръст от 8%. Но инфлацията е била малко по-висока. С други думи най-голямата световна икономика, на която се дължат около 25% от световното производство, е загубила пет години.
САЩ биха могли да се измъкнат от дупката. Те все още са дом на много нововъведения и големи печеливши компании. Пред финансирания с дялов капитал частен сектор има добри перспективи, а иновативните предприятия привличат таланти от цял свят.
Но американските политици продължават да вредят на потребителското доверие с думи и конфликти и чрез бездействие срещу безработицата. Съкращенията на работни места нямат смисъл. САЩ са най-добрият рисков залог, а подобряването на образованието е пътят към дългосрочен ръст на производителността. А те съкращават учители.

Банкова криза

За капак новините за американската банкова система не са добри. Администрацията на Обама взе решение да позволи на големите банки да се рекапитализират, когато започна възстановяването, но разреши и увеличение на дивидентите и подновяване на големите бонуси. Сега, когато възстановяването е в застой, тази стратегия изглежда все по-съмнителна, защото нивата на собствения капитал на банките вероятно също ще паднат.
А положението се усложнява от кризата в Европа. Свръхкредитирането там може да се припише преди всичко на окуражаваните от финансовия сектор правителства, които въведоха абсурдни правила, позволяващи на банките да приемат суверенните кредити за „безрискови“. Трябва да се сложи край на този модел на ръста, но ще бъде много трудно.

Евродълг

Германците са водещият кредитор в еврозоната, който поръчва музиката. Главната идея сега е да се изолира преструктурирането на гръцкия дълг, за да се гарантира, че ефектът няма да се разпростре. Това е трудно, както се вижда от постоянния възходящ натиск върху лихвите по италианските суверенни вземания.
ЕЦБ може да държи големи количества италиански, испански и друг дълг. Но нестабилният процес по закупуване на облигации вероятно ще доведе до по-строго регулирано кредитиране в „периферията“ на еврозоната – хлабаво географско понятие, което заплашва да се разшири.
Може би еврото ще поевтинее достатъчно, за да спаси Италия и други държави. Но ефектът ще е краткотраен, тъй като американската политика ще обезкуражи големите капиталови притоци и много държатели на резерви по-скоро биха ги диверсифицирали в други валути вместо в долари. Надали паундът ще поскъпне, йената остава волатилна, швейцарският франк вече е вързан с еврото.

Оставката на Щарк

Еврото може да остане сравнително силно, така че не би трябвало да очакваме чудо при износа. Оставката на германеца Юрген Щарк от ЕЦБ удари еврото, а всяко отдръпване на Германия ще промени правилата на играта.
Континентът навлезе в период на фискални икономии и паричен смут и е трудно да си представим как ЕС ще постигне нещо различно от нисък ръст през следващите години, което ще влоши глобалната картина.
Да не забравяме и Китай, който отпускаше кредити за държавни предприятия и техните клонове, но се преориентира към потребителски кредити, когато домакинствата с висок доход започнаха да купуват имоти.
Дялът на Китай от световното производство все още е сравнително нисък – максимум около 12%, но допринася с повече от една четвърт за световния ръст и има определящ ефект върху цените на много суровини, както и значителни последствия за благоденствието на по-голямата част от развиващия се свят.

Китайски хибриди

Може ли Китай да управлява кредитирането за хибридните си публично-частни комбинации по-добре от САЩ с частния сектор и еврозоната с правителствата?
В последните 40 години се наблюдава глобален скок в лекомисленото кредитиране, обезпечено неофициално с държавни гаранции. Китайците се учиха от най-добрите – хора и организации, пред които всички благоговееха през 90-те години и в началото на новото хилядолетие и които системно са подценявали риска в оценките си.
Икономическото развитие често пъти е определяно като „догонване“. Перспективите пред глобалния ръст в краткосрочен план зависят от това, дали Китай ще избегне съдбата на САЩ и Европа. Растежът, базиран върху сериозно количество заемни средства, се оказа крехък, но все още функционираме по този модел. Преходът от високи равнища на задлъжнялост в частния и публичния сектор ще отнеме доста време и определено ще е болезнен.

Прочети цялата новина

Свързани новини: