Интимно: Кадафи по пантофи

Първата ми среща с Кадафи беше през април 1986 г.. В 3 ч през нощта трима мъже ме взеха от хотела ми, защото "водачът" искал да ме види. Автомобилът ме отведе до главната квартира на Полковника в Триполи. Когато портите зад мен хлопнаха, а в тъмнината успях да различа контурите на танкове, си помислих: "Ще излезеш оттук само ако той позволи."
Бях нервна. Малко преди срещата ни Кадафи бе наредил да бъде извършен атентат в берлинската дискотека "Ла Бел", посещавана предимно от американски войници. Сега Роналд Рейгън, който беше нарекъл Кадафи "бясно куче", търсеше отмъщение. Всеки момент САЩ можеха да нанесат удар срещу Либия.
Бях посрещната от млади жени в тесни камуфлажни униформи, с обувки на токчета и гримирани. Бяха въоръжени. Отведоха ме в някакъв килер, където имаше само едно бюро и един диван. Изведнъж вратата се отвори. Влезе Кадафи - с червена копринена риза, бял панталон, пантофи от кожа на саламандър и златист каскет. Полковника заключи вратата, прибра ключа в джоба си и каза: "Аз съм Кадафи."
По време на кризата през април 1986 г. разговарях с Кадафи няколко пъти. Освен шофьори и охрана не видях други хора, докато бях при него, не чух нито веднъж шум от света навън. Веднъж един бодигард беше приготвил за мен зелени обувки. Знаех, че зеленото е любимият цвят на Кадафи, но... зелени обувки за една журналистка?
10 години по-късно, когато Мадлин Олбрайт беше външен министър на Бил Клинтън, в края на едно интервю Кадафи ме помоли да й предам нещо. Журналистическият ми ум веднага роди новина: "Бясното куче" моли Вашингтон за мир. Вместо това обаче той каза, че се бил влюбил в Мадлин. Призна, че следял всяка нейна изява по телевизията и ставал нервен, когато камерите не показвали цялото й лице. Попита ме дали не бих могла да се добера до телефонния й номер. Освен това искаше да я помоля при следващата си изява да носи нещо зелено - като знак, в случай че и тя го обича така, както той нея.
След известно време Кадафи явно изневерява на голямата си американска любов. Малко след превземането на Триполи в подземната му империя бе открит албум със снимки на Кондолиза Райс.
Понякога Кадафи ми приличаше на актьор. Той се представяше като бедуин, лейтенант, революционер, арабин и африканец, националист и социалист, мюсюлманин, поет... И за всяка роля имаше подходящо облекло. Най-много обаче харесваше ролята си на крал философ, който събираше идеите си в една "Зелена книга". А те бяха баналности като тази: "Един мъж е мъжествен, а една жена е женствена." Тези му мисли се основаваха на неговата т. нар. Трета универсална теория, до която той стигна, след като прекара седмици наред в една тъмно помещение. А когато Тони Блеър въведе философията на Третия път, Кадафи заплаши, че ще повдигне обвинение за плагиатство.
Последно разговаряхме преди няколко месеца - когато либийците вече бяха решили да се отърват от него. "Народът ми ме обича", уверяваше ме той. Дали наистина го вярваше? Вгледах се в очите му, но не видях и грам съмнение. И въпреки това си мисля, че той все пак е усещал, че неговият свят се срива.

---

"Аз българка. Аз вземе кръв?"

---

Веднъж, след поредното среднощно интервю, вече се бях прибрала в хотелската си стая и си бях легнала, когато на вратата се похлопа доста шумно. Навън ме очакваше едра жена, която беше медицинска сестра - ако съдя по облеклото й. До нея стоеше мъж, който й стигаше горе-долу до кръста. Мъжът каза, че Кадафи бил останал с впечатление, че съм преуморена, и затова ми бил изпратил личната си медицинска сестра. Тогава жената извади една огромна спринцовка и каза: "Аз българка. Аз вземе кръв?" Отговорих, че е по-добре да дойде утре, защото сега съм уморена. На следващата сутрин се качих на първия възможен самолет, който излиташе от Триполи, защото знаех колко нездравословно е да се възпротивиш на заповед на либийския лидер. При следващата ни среща бях доста нервна, а Кадафи се забавляваше: "Спомняте ли си как исках кръвта ви?"

Прочети цялата новина

Свързани новини: