Проект Смърт

Не се страхувайте от заглавието.

Този сборник е пълен с живот. Всяка страница от него е заредена с посланието, че ако погледнем на всичко наоколо през призмата на края, ще живеем по-смислено. И ще си отидем по-смислено.

Ще губим по-малко време в „незначителни детайли, които следват или се предшестват от други незначителни детайли“.

Животът ни няма да бъде „най-вече въздържане от живот“.

Ще превъзмогнем навика да се държим „като някой, който ще осъмне само ако е нещастен, недоволен от себе си, лош с другите и със себе си и който цял живот се е борил с безпощадно точна и сляпа целенасоченост срещу това да бъде щастлив“.

Ще усетим, че „времето е като автобус 204 през епохата на зрелия социализъм, като сериала „Дързост и красота“ – може да го свиваш и разтягаш както ти хрумне, стига да му хванеш цаката. Може да направиш от три, четири или шест месеца цял един живот. А може да напъхаш един живот и в пет минути“.

Затова:

„Приеми хвърлените зарове и засади сам лимоновото си дръвче, за да не преминеш безтегловно, задочно и по каталог през живота до достигането на крайната дестинация“.

И помни, че смърт няма – има преход.

„Човечеството е айсберг. Над океана са живите, под океана – мъртвите“.

„След всяка смърт на любим човек у другия се ширва пустиня. После от него зависи с какво ще насели пустинята. Аз избрах да я населя не с „Аз“, а със себе си. С оная себе си, тръгнала да сбъдва истинските си желания – това ме движи въпреки неодобрението на другите и съпротивата в самата мен“.

„Никога няма да съм готов за смъртта на любимите хора. На моето семейство. Преди по-често, сега не толкова, си представям как някой от тях умира и изследвам предела на болката. Тренировки на сухо“.

„Точно както рибите нямат дума за вода, а ескимосите за сняг, умиращият няма дума за смъртта. В мига, който я предшества, смъртта е навсякъде. Смъртта е всичко. Единственият истински сигурен факт във Вселената“.

„Нормално е да не искаш да мислиш за края. Кой от нас не би искал да живее вечно, завинаги да обикаля света и да наблюдава хората? Да следи историята, да се вслушва в мислите на „преминаващите през живота“, както ангелите на Вим Вендерс?“

„Най-големият страх на майка ми е, че ще започне да забравя. Първо – къде се намира тоалетната, после къде живее, после ще се залута в опит да си спомни как се казва и накрая ще забрави да умре“.

„Татуира си на едната ръка live and let die, а на другата – die and than live“.

„В смъртта има и някакво странно величие. Бешков го е казал чудесно – че да умреш, е благородно нещо, правиш място на някой друг“.

„Нашата планета прилича на претоварен Ноев ковчег“.

„Бих се радвал на общество, в което хората съзнателно прекратяват живота си, когато вече сметнат, че нито едно цвете не ще покълне изпод ръцете им“.

„В края на краищата да се живее, означава пълно осъзнаване, че трябва и да се умре, наличие на смелост, за да се прегърне смъртта, както се прегръща животът още с първия плач“.

„Сюжетът има два сценария: оптимистичен, в който аз надживявам злодея, и минорен, в който той се радва на моя некролог“.

„Страх ме е от вечния покой сред умрели, преди да се запознаем. Земните им грижи са били различни от моите. За какво ще си говоря с тях, самотна като врана-неразбрана?“

Цитатите са от текстовете на авторите в сборника – журналисти, писатели, поети, режисьори, университетски преподаватели. На възраст от 25 до 80. Поканих ги да пишат за смъртта. И те приеха, бяха мислили за нея.

Ще откриете, че между текстовете има химия, говорят си задочно. Събирането им беше ...

Свързани новини: