Потушаването на кризата в Европа няма да прогони рецесията

Въпросът не е дали Европа ще потопи света обратно в рецесия, а по-скоро до каква степен еврокризата може да влоши рецесията, която вече си проправя път през световната икономика, пише Джеймс Сафт.
Пазарите бяха парализирани от европейската дългова криза, която е съставена от дузини непрестанно сменящи се късчета и има потенциала да прекрои паричната и политическата карта на света, да срине банки и да нанесе съкрушителен удар на глобалната икономика, търговия и доверие. Редицата срещи на високо равнище във Вашингтон през уикенда за пореден път не дадоха желания резултат, а обявиха само половинчати решения. Някои се надяват да видят суперголям спасителен инструмент да се насочва към еврозоната, макар че създаването на подобен фонд ще се натъкне на редица пречки и шансовете му за траен успех съвсем не са ясни.
Инвеститорите с право се притесняват какви ще са последиците от разплитането на кризата в Европа, но грешат, когато свързват възможностите за избягване на евробедствието с шансовете за завръщане на глобалната икономика към стабилно здраве.

Страхове от срив

Икономическите данни в глобален план разказват история за отслабващо търсене и едвам мъждукащо доверие както в основните развити икономики, така и в доскоро бързоразвиващите се икономики. Може да се спори, доколко това се дължи на страховете от европейски срив, но изглежда повече от ясно, че това съвсем не е единственият проблем на света в момента.
В САЩ седмичният индекс, който проследява изпреварващите икономически индикатори и се изготвя от уважавания Институт за изследване на икономическите цикли (ECRI), показва четириседмична пълзяща средна от – 6,7%, което е най-резкият спад в този показател от почти година насам. Жилищният пазар все още е източник на слабост, безработицата, която се задържа около 9,1%, заплашва икономическия растеж, а последното усилие на Федералния резерв да стимулира задвижването на икономиката, като понижи още повече дългосрочните лихвени проценти, не успя да съживи вярата у много хора.
Индексът за Европа Flash Markit Eurozone Services Purchasing Managers, който проследява развитията в най-волатилния и важен сектор на икономиката, падна до 49,1 пункта този месец след августовските 51,5, като равнище от под 50 пункта показва свиване. Този спад съвсем не е изненадващ предвид кризата и несигурността, но все пак конкретната цифра е по-ниска от очакванията на икономистите.
Вероятно още по-показателно е, че HSBC China Flash PMI, който следи производствения сектор, е паднал до 49,4 пункта от августовските 49,9. Това развитие показва, че слабостта в САЩ и в Европа се усеща на новоразвиващите се пазари. Една глобална рецесия би потиснала ръста на Китай до под 8-процентния бенчмарк. И макар това да не ви звучи толкова страшно, може да сте сигурни, че в действителност не е малко и подобен спад на ръста там ще се усети като сериозен вторичен удар в другите части на света.
Фючърсните контракти за медта, които са много чувствителни към движенията на икономическия ръст, отбелязаха спад с около 2,5% в понеделник в Ню Йорк в рамките на 15-процентен тридневен спад, който ще е най-големият от тревожните дни на октомври 2008 г. насам.

Сегашният пожар

Лесно може да станем свидетели на рецесия както в Европа, така и в САЩ – резултат, който впоследствие ще затрудни още повече стратегиите за намиране на решение на належащите проблеми.
Ще пострадат корпоративните печалби, а компаниите, които вече трупат кеш в резерв и се разрастват бавно, ще се свият още по-навътре в черупките си, което ще забави инвестициите и може да доведе до закриване на още работни места.
Данъчните приходи също ще се понижат, като така ще влошат дълговите проблеми и кредитните профили на държавите длъжници и ще отприщят серия бюджетни намаления, съкращения на служители и още по-голям недостиг на приходи. Тези развития може да доведат до нови понижения на кредитните рейтинги и със сигурност ще причинят разпродажби на облигации на държавите в по-лошо фискално състояние. Статутът на САЩ като сигурно убежище всъщност може да се укрепи, което ще ги предпази от разгром на пазарите на облигации, но дефлацията отново ще се окаже сериозен проблем.
При тези обстоятелства е трудно да очакваме по-високи оценки на капиталовите пазари, което е признак или за още понижения, или за по-крайни интервенции на централната банка. А това е по-лесно от политическа гледна точка.
Казаното не означава, че случващото се в Европа е без значение. По-добре би било през следващия месец да се изготви всеобхватен и надежден план, който да откупи поне неколкогодишен период на спокойствие, за да могат да се изготвят по-трайни решения.
„Налице са два варианта за резултата от кризата с европейския дълг: или Европа ще остави Италия да фалира, или Италия и Европа заедно ще избегнат подобно бедствие“, смята икономистът от Berenberg Bank Холгер Шмидинг.
И добавя: „Веднъж щом пазарите повярват, че Италия и Испания са в безопасност, европейската икономика ще се възстанови. Според нас има 85-процентов шанс еврозоната да се възстанови.“
Тези 85% ми се струват твърде оптимистични, но дори и бедствието да бъде избегнато някак, основните причини за световния спад и рецесия все още се крият в комбинацията от процесите на корекции на балансите и изплащанията на дълговете, вследствие на които търсенето най-вероятно ще се задържи слабо. Това положение няма да се промени особено, докато достатъчно количество дълг не бъде опростен, просрочен или стойността му не се понижи поради инфлацията.
Европа, подобно на Lehman Brothers преди нея, е тласъкът, който ще бутне снежната топка надолу по склона, но дори и без Европа склонът си е все така стръмен, а снегът – все така дълбок.

Прочети цялата новина

Свързани новини: